Ново огнище на ебола в Демократична република Конго предизвиква сериозно безпокойство сред здравните власти. По данни, цитирани от CNN, в страната вече са регистрирани стотици случаи на заболяването и десетки смъртни случаи, а заразата е засегнала и съседна Уганда.
Според моделиране на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), ако не бъдат предприети навременни и ефективни мерки, епидемията може да надмине по мащаб кризата в Западна Африка от 2014–2016 г., когато загинаха над 11 000 души, пише Си Ен Ен.
Световната здравна организация обявява огнището за извънредна ситуация от международно значение през май, но според разследванията първите случаи вероятно са се появили още през февруари.
Първоначално заболяването не е било разпознато, тъй като тестовете са търсили по-разпространения заирски щам на вируса, а настоящата епидемия се причинява от по-рядко срещания щам Bundibugyo. Това е довело до забавяне на реакцията и до допълнително разпространение на инфекцията.
Защо огнището е толкова трудно за овладяване
Макар еболата да не се предава толкова лесно, колкото морбили или COVID-19, тя е изключително опасна при контакт с телесни течности на тежко болен пациент. Най-застрашени са медицинските работници и близките, които се грижат за заразените.
Допълнително усложнение е, че огнището се развива в отдалечен район с ограничени медицински ресурси, а въоръжените конфликти и недоверието към здравните институции затрудняват проследяването на контактните лица и овладяването на заразата.
Все още няма одобрена ваксина за този щам
Съществуващите ваксини срещу ебола са разработени срещу друг вариант на вируса и не е ясно доколко осигуряват защита срещу настоящия щам.
В момента няколко международни екипа работят по разработването на нови ваксини и експериментални терапии, но ще са необходими още месеци, преди да бъдат налични резултати от клиничните изпитвания.
Защо експертите смятат, че е малко вероятно да се стигне до пандемия?
Въпреки сериозното огнище в Демократична република Конго, здравните експерти подчертават, че вероятността еболата да прерасне в глобална пандемия остава изключително ниска.
Според специалистите човек с ебола става най-заразен едва когато заболяването е в напреднал стадий. В този момент пациентите обикновено имат висока температура, силна отпадналост, повръщане, диария или кървене и в повечето случаи са твърде тежко болни, за да пътуват или да участват в масови събития.
Именно затова рискът вирусът да се разпространи незабелязано между държави е значително по-малък в сравнение с други инфекциозни заболявания.
Световната здравна организация оценява риска за страните в региона като висок, но определя опасността за останалата част от света като ниска. Международните здравни власти вече прилагат засилено наблюдение, проследяване на контактните лица и граничен контрол за пътници от засегнатите райони, което допълнително ограничава възможността за международно разпространение на вируса.
Експертите припомнят и опита от предишните големи епидемии. Макар огнището в Западна Африка през 2014–2016 г. да доведе до десетки хиляди заболели, то не прерасна в световна пандемия именно заради спецификата на предаване на вируса и предприетите мерки за обществено здраве. Според специалистите същите механизми работят и днес.
