Сериозна метаморфоза претърпя буквално за часове официалната руска позиция по отношение на газовия пренос в т.ч. и към България. След като премиерът Дмитрий Медведев обяви в София, че очакваните преди визитата му новини за „Турски поток” през България ще дойдат само след гаранции от Брюксел, отново в рамките на посещението се разбра, че в Москва са против фундамента на проекта.
„Газпром” не участва в проекта за хъб „Балкан”, тъй като всичките ни ресурси са дългосрочно договорени”, обяви шефът на руския газов монополист Алексей Милер, цитиран от ТАСС. Това означава, че компанията планира да доставя синьото гориво директно на крайните клиенти в Централна и Източна Европа, а не да използва лансираната от правителството платформа за търговия.
В същото време обвързването на „Турски поток” с газовия хъб (а не просто обикновен транзит) беше условие Европейската комисия да подкрепи проекта. Ресорният еврокомисар Марош Шефкович категорично подчерта в интервю за „ЕЮобзървър”, че вижда газопровода по-скоро като „политически инструмент”.
Украинският транзит все още има шанс
Междувременно, в интервю за изданието „Люксембургер Ворт” преди визитата си в херцогството Дмитрий Медведев обяви, че строежът на „Турски поток” и „Северен поток 2” не означава, че Москва се отказва от съществуващата инфраструктура в Украйна.
„Ние не се отказваме от действащите тръбопроводи. Нито „Северен поток 2”, нито „Турски поток” не предполагат подобно решение по отношение на Украйна или другите страни”, подчертава премиерът. РИА Новости припомня, че Москва и Киев трябва да решат при какви условия да продължи транзитът през Украйна след 2019 г. И двете страни твърдят, че е нужно предоговаряне.
През Украйна минава инфраструктура, която стига до Австрия, Словакия, Унгария, която пък има връзка със Сърбия – все потенциални потребители на газ от разширението на „Турски поток”, от което България очаква транзитни такси.
Работим по пътната карта от 2017 г.
От Министерството на енергетиката коментираха официално за bTV, че продължават да работят с руската страна по подписаната пътна карта през юни 2017 г. за разширяване на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница.
„Ние виждаме изграждането на хъба в две части – първо необходимата инфраструктура, включително и тези 474 километра от турската до сръбската граница и следващия етап – създаването на газова борса”, казаха от енергийното ведомство.
