Само с един удар футболистът може да бъде запомнен завинаги като герой. Или като голям провал. Малко неща в спорта са драматични колкото мачовете, които се решават с дузпи. Залогът е огромен.
Толкова много турнири се решават чрез 11-метрови наказателни удари, че вече учените играят ключова роля в определянето на най-сигурния начин да вкараш или спасиш дузпа.
Интересното е, че професионални футболисти, тренирани да поставят топката на крака на съотборник от 50 метра, невинаги успяват да забият кълбото в огромната врата на само 11 метра от тях, където единствената пречка е вратарят.
Но психическото предимство въобще не е на страната на изпълняващия. Той е длъжен да вкара. От друга страна никой няма да обвини стража, ако не успее да спаси дузпата. Ако го направи, вече е героят на вечерта.
„Дузпите са лотария”, заявява бившият селекционер на Англия Фабио Капело през 2009.
„Помня, че много важни играчи не са се наемали да бият дузпи, защото не са били сигурни, че ще вкарат”, допълва италианецът.
Психологическите игри са определящи, твърди Грег Ууд, експерт в Департамента по спорт и здравни науки в Университета в Екзетър, Великобритания.
Внимавайте, ако вратарят си влачи краката, носи големи ръкавици и червени или флуоресцентни екипи. С тези неща той изглежда по-голям и заплашителен, когато размахва ръцете си.
Стражът може да поздрави биещия преди дузпата, да вземе топката и да я погали, а после да я върне обратно с няколко сантиметра по-назад.
Всичко това се прави, за да се смути изпълнителят, да се отнеме контролът му от ситуацията и да се развали ритуалът му.
Тези действия на вратаря казват: Погледни ме! „Всичко, което стражът може да направи, за да съсредоточи вниманието на биещия дузпата върху себе си, за да превърне себе си в мишена, е в негов плюс”, допълва Ууд.
„Това е така, защото където гледаме, там съсредоточаваме и последващите си действия. Например, ако карате кола и проследите нещо през прозореца ви вляво, посоката на движение също ще кривне наляво.”
„Това означава, че ако гледате централно във вратаря, ударът ви също ще бъде по-близо до центъра. Гледайте колко много дузпи се бият точно долу в центъра, просто е невероятно.”
Според математиците от Футболен клуб Ливърпул перфектната дузпа се бие високо в ъгъла на вратата със скорост между 90 и 104 км/ч. При по-висока скорост се увеличава рискът от неточност, а при по-ниска стражът лесно може да я спаси.
Малко съвети за движението на тялото могат да помогнат и на двете страни. Някои експерименти показват, че един поглед върху бедрата на биещия точно преди удара може да разкрие посоката, в която той ще стреля.
Други опити пък водят до извода, че изпълнителят ще се улесни, ако погледне колената на вратаря. Коляното, което е разгънато, е това, което дава опора на стража, за да се хвърли той в другата посока.
Биещите трябва да игнорират външните фактори – шумът от публиката, триковете на вратаря, мисълта какво ще стане при евентуален успех или пропуск – и да се съсредоточат върху това да ритнат топката правилно. Според Ууд това е въпрос на тренинг.
Той и колегата му Марк Уилсън провели експеримент, в който футболисти от университета били тренирани да гледат продължително целта – горния десен и горния ляв ъгъл на вратата – преди да се засилят и да бият.
Ритуалът не само подобрил точността, а и премахнал притеснението. 50% по-малко дузпи били спасени в сравнение с битите от техни колеги, които не получили такава подготовка.
Както се вижда на Евро 2012, всяка страна има своя „дузпена култура”.
„Германците изглеждат невероятни, тяхната успеваемост е около 82%, докато при англичаните е едва 18-19%”, заявява Ууд.
„Може би германците чувстват, че имат по-голям контрол върху ситуацията, по-малко притеснени са и очакват да се справят, докато англичаните са натоварени с огромни очаквания – имали са провали в миналото, които продължават да ги измъчват”.
