Филмът на „Ал Джазира” „България, моята земя” е краен, манипулативен и представя историята по скандален начин. Това не би било проблем, ако беше представен от някоя маргинална или националистическа телевизия. Въпросът е, че международният катарски телевизионен канал „Ал Джазира” е гледан от милиони души по целия свят. Така журналистът Стоя Георгиев описа ситуацията около станалия скандален документален филм.
В него турците са представени като мъченици. Съществуването на българската държава е една историческа несправедливост, защото териториите от Видин, през Тракия, до Анадола са изконно турски територии.
Историческите и културни несъответствия започват от самото начало на филма. Представена е фолклорна песен – често срещан похват в подобен тия документални филми. Тя е от турския фолклор и разказва за Руско-турската освободителна война от 1877 г. Пее се за джамия, която е била разрушена по време на сутрешната молитва. На нейно място е построена християнска църква, а децата са карани да приемат християнската вяра. Песента завършва с „О, султане мой, спаси ни от чужденците”. Кадрите, показани, докато тече песента обаче са от възпоменание на събитията от Възродителния процес от 1984 г.
Подобно смесване на факти е показателно не само за филма, но и за подобен тип пропаганда като цяло, коментират експерти. Те обръщат внимание на историците, които са поканени да коментират ситуацията. Единият от тях - Джъстин Маккарти, преподавател от Луизвилския университет в САЩ. Той твърди, че "Балканите са били много турско място преди Балканските войни от 1912-1913 г. Малко над половината от населението на Балканите е било мюсюлманско. В Западните Балкани е имало албанци, а в Източните – турци. Те са били мнозинство. До края на войната, която създава България през 1877-78 г., около 17% от турците са избити. По време на Балканските войни е дори по-страшно, тогава 27% от турците са убити или умират от глад и болести. Това, което се случва на турците на Балканите, е едно от най-лошите неща, случвали се на човешки същества в цялата история. Това е една от най-големите катастрофи, за които никой не знае". Кратка справка в интернет показва, че този преподавател е силно свързан с Турция – учил е в страната и защитава нейната позиция. Той отрича Арменския геноцид, заради което е подложен на критика от международната историческа общественост.
Вторият историк е историкът от университета в Уисконсин Кемал Карпат, който също твърди, че българите са били малцинство преди Руско-турската освободителна война. Наложило се български и руски „банди” да избиват и изселват турци от земите на днешна България.
Друг сюжет представен във филма представя годините на комунизма като време, в което етническите българи са репресирали турското малцинство. Българите непрекъснато слухтели дали турците не говорят на майчиния си език, за да ги предадат на службите от Държавна сигурност. Това твърдение е изказано от един от героите във филма – пенсиониран учител. Според представената теза ДПС е партията, която защитава правата от турците.
Анализатори изтъкват, че по този начин документалният филм представя изключително едностранна гледна точка – не се споменава нищо за българите, затворени в лагерите за принудителен труд, нито за историята на основателите на Движението за права и свободи, повечето, от които са бивши членове на ДС.
Единственият българин, който казва нещо във филма е отец от село Герана, Кърджали. Част от думите му във филма са неточно преведени и изпуснати. Фразата „ние с турците няма какво да делим, те са наши приятелите” е изпусната, а от начина, по които е преведена речта му, зрителят остава с впечатлението, че в България има държавна политика да се създават националистически медии.
Спoред експерти във филма е приложена т.нар. манипулация на монтажа – изказване на Бейхан Мехмед - Районен мюфтия на Кърджали свършва твърде рязко – знак, че останалата част от изречението му е била отрязана. Мехмед се дистанцира от изказването си във филма, като твърди, че не е цитиран правилно, въпреки изричната уговорка за точно цитиране. Гледайки филма, човек остава с впечатлението, че мюфтията смята, че по време на комунизма са били ограничени правата на мюсюлманите. В останалата част от изречението, което не стига до ефир, той допълва, че и християните са били подложени на същите ограничения в изповядването на вярата си по време на социализма.
Друг акцент поставен от „България – моята земя” пада върху бедна двойка, която издава списание на турски език, защото нямало подобни медии на майчиния им език. Експерти напомнят, че ДПС има свои медии на турски език, а и БНТ и БНР представят новини на турски.
Филмът "България - моята земя" беше свален от сайта на телевизия "Ал Джазира" в сряда вечер. Според съобщението, решението е "временно". Единствената редакция по съпътстващия го текст е, че България беше приета в Европейския съюз през 2007 г., а не през 2014 г., както твърдят във филма.
