Еврозоната трябва да спре да се разширява след влизането на Полша в единния валутен съюз. Това заяви бившият президент на Франция Валери Жискар Д’Естен, цитиран от EUobserver.
87-годишният политик, който участваше в изготвянето на конституцията на Европейския съюз, станала по-късно Лисабонски договор, коментира процесите в еврозоната и ситуацията в Кипър в интервю пред полското издание на Newsweek.
Според него "процесът на приемане на нови страни в еврозоната трябва да бъде замразен". „Не можем да си позволим още една комедия като тази с Кипър, който беше приет в еврозоната без да е нужно”, категоричен беше Д’Естен и добави, че Полша е изключение от правилото, защото подкрепя европейската интеграция и има здрава икономика.
Той отбеляза, че 27-те страни членки се движат в различна посока от 17-те държави, членуващи във валутния съюз. „През годините смисълът на ЕС се промени. Приоритетът на търсенето на мир се измени в търсене не величие. Целта е ясна – трябва да станем един от трите големи световни играчи, така че 20 години по-късно САЩ, Китай и ЕС да контролират трите най-важни валути – долара, йената и еврото”, смята бившият държавен глава.
Д’Естен е на мнението, че Полша има избора или да остане в изпадналия в застой Европейски съюз или да се присъедини към ядрото му, тъй като според него икономическото обединение е „чупливо, крехко и разединено.”
В еврозоната обаче има и държави, които искат "добре организирана и силна Европа, бюджетен, данъчен и валутен съюз". "Ядрото" би трябвало да отхвърля страни, които не споделят тази визия, смята той. „Ако дадена страна не иска по-дълбока интеграция, трябва да бъде изолирана. Затова трябва и да се създаде механизъм, който да позволи страните да напускат еврото възможно най-бързо. Добре би било обаче шестте страни основали ЕС, заедно с Испания, Португалия и Австрия останат. За другите нищо няма да кажа”, заяви Д’Естен. Шестте страни, основателки на ЕС са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия.
87-годишният политик вижда бъдеще за ЕС само ако правомощията му се ограничат до първоначалните – търговия, конкуренция или рибарство. „Ако след 20 години се изправим пред въпроса за членството на Украйна нека всички имат позиция по въпроса. Съюзът от 27 може да продължи да се разширява, този от 17 обаче не.”
Идеите на Д’естен застават срещу сегашните правила на ЕС, които задължават всички членове да приемат еврото, когато са готови от техническа гледна точка. Единствените изключения са Великобритания и Дания. Забележките му едва ли ще бъдат приети добре от Латвия, която официално подаде молба за членство в еврозоната по-рано този месец.
По думите му еврото в момента страда от имиджов проблем и изрази надеждата когато кризата най-сетне свърши, позицията на Полша да е в подкрепа на приемането на единната валута.
