Кипър склони да обложи депозитите над 100 000 евро срещу спасителния заем

Споразумението за отпускането на 10 млрд. евро спасителен заем на Кипър, в замяна на значително реструктуриране на двете най-големи банкови групи на острова, в последния момент получи одобрението на финансовите министри от еврозоната. До окончателното одобрение на трудната финансова сделка се стигна след 12-часов маратон от преговори на президента Никос Анастасиадис с лидерите на ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Според решението на двете страни еднократното облагане на депозитите от над 100 000 евро в най-голямата банка в Кипър - „Бенк ъф Сайпрес”, ще бъде в размер на 30%. Данъкът няма да засегне депозитите под 100 000 евро, които са гарантирани в съответствие с европейското законодателство.

Според председателя на Еврогрупата Йерун, който е и финансов министър на Холандия, реструктурирането на втората по големина банка в Кипър - Народната банка, също част от споразумението, ще допринесе за финансовата помощ за островната държава с 4.2 млрд. евро.

„Ние сложихме край на несигурността, засегнала Кипър и еврозоната през последните няколко дни”, каза Диселблум и изрази увереност, че това е „много по-добра идея от тази да бъдат обложени еднократно всички спестовни сметки в островната държава”.

„Народната банка на Кипър ще бъде ликвидирана незабавно, с пълното участие на съответните акционери, притежателите на облигации и на негарантирани депозити. Все пак размерът на облагането на „Бенк от Сайпръс” ще трябва да бъде изготвен през следващите седмици от Тройката международни кредитори”, допълни холандският министър.

Той информира още, че банките в Кипър, с изключение на подлежащата на ликвидация „Лаики банк”, ще бъдат отворени в близко време.

След сделката между ЕС и Кипър, изплащането на първия транш от спасителния креди за малката държава ще стане най-рано след около два месеца, каза директорът на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг. Дотогава финансистите трябва да определят техническите детайли по изплащането на транша.

В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено надутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи. „Това е справедливо за всички страни решение, включително и за инвеститорите в кипърските банки. Също така вярвам, че това решение ще допринесе за възстановяването на доверието към Кипър и в самия Кипър”, обобщи Волфганг Шойбле, министър на финансите на Германия.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви силното си задоволство от намереното решение. "Смятам, че беше намерено справедливо разпределение на тежестта. От една страна банките трява сами да поемат отговорността, за да се спасят. От друга, е наложително правителството да положи и собствени усилия в посока на приватизация, структурни реформи и повишаване на данъците, които са твърде, твърде ниски", коментира Меркел.

Властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата даде одобрението си за тези закони.

Европейските лидери продължават да разчита, че Русия ще се съгласи да смекчи за Кипър условията по изплащането на кредита от 2,5 милиарда евро, отпуснат през 2011 г.

В допълнение към тежката и без това ситуация всички кипърски банки наложиха ограничение за теглене от банкоматите до 100 евро на ден. Недоволството изби в спонтанни протести. Организираха се и подписки с искане решенията на Брюксел за кипърския банков сектор да бъдат подложени на референдум.

След отпадането на изискването Кипър да набере почти 6 милиарда евро собствени средства се очаква банките да разхлабят затегнатия режим и негодуванието постепенно да стихне.