България се нарежда на едно от челните места по отказ от ваксинация срещу COVID-19, сочат данните на „Евробарометър“.
Скептицизмът към ваксините у нас е един от най-високите в ЕС. У нас 22% са заявили, че няма да се ваксинират. Другите страни са Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).
След старта на имунизационната кампания у нас и в ЕС, 19% от българите заявяват, че искат да се ваксинират възможно най-скоро. Това е повече от два пъти по-малко в сравнение с ЕС – 45%.
62% от нашите сънародници се съмняват в безопасността на ваксините заради бързите темпове на разработване. За Европа този дял е 52%.
Схващането, че след ваксинация за коронавирус ще има дълготрайни последици е сходна – 65% за българите и 67% за гражданите на ЕС.
Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%).
От друга страна 12% от българските граждани смятат, че икономиката ни няма да се възстанови, сравнено с гражданите на ЕС (8%).
Относно цялостните мерки за борба с епидемията, българите са по-удовлетворени от тези в ЕС – 55%, в сравнение с националните (47%.
Въпреки това 68% от сънародниците ни ги смятат за оправдани.
90% от българите смятат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи.
Относно достъпът до ваксини – и българите (30%), и европейските граждани (36%) смятат, че приоритет на ЕС е да осигури бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки.
Българските граждани, които смятат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини е 87%. Българите посочват също, че за информация по-скоро биха се доверили на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%).
Българите имат най-високо доверие на здравните специалисти – 62%. Това е почти идентично с нагласите в ЕС – 67%.
В същото време българите са по-склонни да се доверят на неспециалисти – 39%, отколкото гражданите на ЕС – 19%.
Политика и доверие
Българските граждани имат по-високо доверие в Европейския съюз, отколкото в редица ключови национални институции.
Повече от половината българи – 59% виждат ЕС в положителна светлина. Средноевропейското равнище е 46%, което нарежда страната ни в трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ – Португалия със 76% и Латвия с 57%.
Спрямо водещи национални институции, българите вярват повече на ЕС. Изключително ниско доверие получават националните политически партии – едва 12%. Правителството се „радва“ на 23% доверие, а правосъдната система – 23%.
Очаквания за бъдещето
През лятото на 2020 г. делът на българските граждани, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище – 32%.
От „Евробарометър“ отчитат, че по-ниските нива на оптимизъм вероятно се дължат на пандемията.
През февруари 2021 г. повече българи дават отрицателна оценка на положението в страната. Тези от нас, които определят състоянието на страната като добро са едва 20%.
Нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени слуги (29%). По всеки от тези показатели България се намира под средното европейско ниво.
25% у нас смятат, че ситуацията в страната ще се подобри в следващите 12 месеца.
И българи, и европейските граждани определят здравеопазването като най-актуален проблем на ЕС. При българите този дял е 43%, а при европейците – 38%.
Като втори най-значим проблем пред ЕС се посочва икономиката – 31% от българите и 35% от европейските граждани. За българите третият най-значим проблем е емиграцията – 28% смятат така.
Доверие в медиите
Българите имат най-ниско доверие на печатните медии – 30%. Най-високо доверие има телевизията – 53%, а по средата е интернет – 44%.
Относно информация в социалните мрежи – българите са два пъти по-склонни да се доверят на такава (38%), отколкото европейските граждани – 19%.
55% от нашите сънародници смятат, че медиите предоставят достоверна информация, докато в ЕС този дял е 62%. Българските граждани, които смятат, че медиите предоставят всички гледни точки е доста висок – 64%, но отново е под средното ниво за ЕС – 70%.
36% от българите са склонни да вярват, че информацията в медиите е свободна от политически или търговски натиск. За гражданите на ЕС този дял е 43%.
При фалшивите новини, 54% от сънародниците ни казват, че се натъкват по-рядко на недостоверни или фалшиви новини при среден показател за ЕС 71%. Също така българските граждани са по-малко склонни да гледат на недостоверните или фалшиви новини като на сериозен проблем за страната (България – 63%, ЕС – 76%) или за демокрацията изобщо (България – 74%, ЕС – 82%).
