„Газпром” отказа да коментира появилата се в българските медии информация за преустановяването на работата в рамките на проекта за строителството на газопровода „Южен поток”. В неделя премиерът Пламен Орешарски нареди спирането на строителството по газопровода за провеждане на консултации с ЕК. По думите му, работата се преустановява във връзка с искане от страна на ЕК.

Допълнителни решения ще се вземат в зависимост от консултациите с Брюксел. „Не коментираме информацията за България”, съобщи официалният представител на „Газпром” Сергей Куприянов. Той се затрудни да отговори дали въпросът ще бъде повдигнат в хода на срещата на 9 юни в Брюксел, но отбеляза, че най-вероятно той няма да се обсъжда на тристранните преговори, тъй като не касае украинската страна.

Поредната среща Русия-Украйна-ЕС за газовия спор е предвидена за 9 юни в Брюксел.

По-рано представител на руското министерство на енергетиката заяви, че Русия не е получила официални уведомления от България за прекратяването на работата в рамките на проекта „Южен поток”. „Официално уведомление ние не сме получили, планираме утре да повдигнем този въпрос на срещата с европейския комисар Гюнтер Йотингер”, каза той.

В същото време, от в Брюксел „не изключват” в понеделник,  да се проведат консултации между Русия и ЕС за ситуацията около „Южен поток”, каза пред руските медии източник от европейските институции.

„Може да се очаква, че този въпрос ще бъде повдигнат в понеделник в кулоарите на тристранните консултации в Брюксел между Русия, ЕС и Украйна за разрешаването на спора за дълга на Киев за руски газ”, отбеляза източникът.

В тази среща ще вземат участие европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и назначеният от Върховната рада на Украйна министър на енергетиката Юрий Продан. Източникът подчерта, че темата за „Южен поток” ще се обсъжда в двустранен формат между ЕС и Русия.

По-рано постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов заяви пред ИТАР-ТАСС, че ЕК няма основания да изисква спирането на подготовката за строителството на „Южен поток”. „За да има основания, трябва да се докаже наличието на нарушения. Никой не е отменял презумпцията за невинност на участниците в търга в България. Не съм запознат с всички детайли около търга и това какво е предложил руско-българският консорциум, но съм уверен, че от юридическа гледна точка всичко е било изрядно. Това е доста сериозен проект”, подчерта руският представител.

От своя страна, ръководителят на комисията по енергетика в руската Държавна дума Иван Грачьов смята, че прекратяването на работата по проекта „Южен поток” в България не е крайно решение.

„Мисля, че това не е краят, понеже обективно Европа е заинтересована от „Южен поток”, следователно трябва да се опитаме все пак да работим по различни направления, нали вече сме се заели и сме вложили пари в този проект”, заяви той.

„Може да се опитаме да се споразумеем с Румъния или България на ниво парламент. Или например да се опитаме да се споразумеем с Европа по въпроса за украинската тръба. Това може да отслаби натиска върху „Южен поток”, понеже те ще разберат, че ние не възнамеряваме да лишим украинските тръби от газ. Много решения на европейските страни са излишно политизирани, поради това можем да се обърнем към европейския бизнес”, добави Грачьов.

Според него в дадения случай България се е поддала на натиск. „Ако България не се бе поддала, спокойно щяхме да продължим, но видимо, съвместните действия на ЕК и американците са я заставили да се замисли какво да прави в това направление”, смята ръководителят на комисията по енергетика в руската Държавна дума.

Първият заместник председател на комисията в Държавната дума на Русия по природните ресурси Валерий Язев определи решението като политическо.