21:30 ч. 11.07.2026
На планета, която от едната си страна е постоянно изпепелявана от своята звезда, а от другата е замръзнала и тъне в непрогледен мрак, все пак може да има условия за живот, установиха изследователи от Университета в Пенсилвания, съобщи ScienceDaily.
Екзопланетата LHS 3844b е малко по-голяма от Земята и обикаля около червеното джудже LHS 3844, разположено на 48,5 светлинни години от Слънчевата система. Планетата се завърта около оста си за точно толкова време, колкото е необходимо, за да направи една обиколка около своята звезда, т.нар. приливно заключване. В резултат едното ѝ полукълбо е изложено на постоянна, изгаряща дневна светлина, докато другото е във вечен мрак, с температури, приближаващи абсолютната нула (0 келвина).
На пръв поглед подобна среда изглежда напълно неподходяща за живот. „Само като се погледнат екстремните температури на дневната и нощната страна – около 1000 – 2000 келвина на осветената страна и абсолютна нула на тъмната, човек може да заключи, че тези екзопланети са прекалено сурови за живот. Но животът може да намери начин да се прояви“, казва Дайсуке Ното, докторант в лабораторията Penn GEFLOW в Университета в Пенсилвания.
Свързана новина
В изследване, публикувано в списание Nature Communications, цитирано от ScienceDaily, Ното и негови колеги от Японската агенция за морски науки и технологии и Университета в Хокайдо установяват, че подобни екзопланети „може да са по-подходящи за поддържане на живот, отколкото се смяташе досега, тъй като приливното заключване може да спомогне за запазването на умерени температурни условия на определени места чрез странично разпределение на топлинния поток“.
Откритието поставя под съмнение широко разпространеното предположение, че планети, които винаги показват едно и също лице към звездата си, са непременно негостоприемни. От друга страна, според учените такива светове са много по-често срещани от планети като Земята, които имат смяна на деня и нощта.
Ориентацията на разглежданите планети създава огромната температурна разлика между двете полукълба, но вместо да се съсредоточат само върху условията на повърхността, учените са изследвали какво се случва дълбоко във вътрешността на планетата – по-специално в мантията, дебелия скален слой между кората и ядрото.
Изследователите са създали физически лабораторен модел, който да имитира вътрешността на приливно заключена планета. Екипът е използвал правоъгълен лабораторен съд, пълен с вискозен глицерол и малки термохромни течни кристали, които променят цвета си при промяна на температурата. Учените са поставили четири термостата около съда, за да нагряват и охлаждат различни области и да пресъздадат температурните разлики между постоянно осветената страна, постоянно тъмната страна, повърхността и дълбоките слоеве на приливно заключена екзопланета.
Свързана новина
Експериментите са разкрили изненадващо стабилен модел. Горещият материал постоянно се издигал под дневната страна, движел се към горните слоеве, охлаждал се при достигането на нощната страна и след това потъвал, преди да се върне през долната част на мантията. Така се образувал един непрекъснат циркулационен цикъл, който действал като своеобразен постоянен „планетарен пулс“.
„Това движение не е хаотично като в земната мантия. Движението е бавно и устойчиво. Предвидимо. Донякъде скучно, но в добрия смисъл“, казва Ното.
Изследователите са наблюдавали и периодични струи с форма на гъби, издигащи се от нагрятата основа на лабораторния модел. За разлика от вулканичните горещи точки на Земята, като тези под Хавай или Исландия, тези потоци оставали неподвижни. Измерванията на преноса на топлина били сравними с тези в земната мантия. Това подсказва, че някои приливно заключени екзопланети могат да поддържат локални геотермални среди, благоприятни за живот, особено в по-умерените средни ширини, заключават учените.
Стабилният модел на циркулация може да влияе не само върху температурите на повърхността. Според Ното той може да има значение и за движението на течното ядро на планетата, което потенциално би могло да създава магнитни полета, различни от познатото на Земята диполно магнитно поле.
Изследователите от лабораторията Penn GEFLOW продължават да разработват подобни лабораторни модели, за да изучават различни геофизични процеси. „Планираме да разширим експерименталните методи и да изследваме различни системи на нашата планета в различни контексти“, посочва Ното.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
