Едва на 12-годишна възраст отива да се оплаче на дежурния служител в полицията, защото родителите му така и не му купуват истински микроскоп.

Още същият ден баща му се вижда принуден да го заведе до близката заложна къща и да сбъдне желанието му - да може да наблюдава и изучава микросвета.

Днес микроскопът на Шекман е изложен в Нобеловия музей в Стокхолм, а името му е записано сред носителите на престижните отличия.

В обикновената хлебна мая Ранди Шекман открива гените, които управляват куриерската служба на клетката. Всички важни за клетката молекули, протеини и хормони се „опаковат“ в секреторни мехурчета - везикули и се транспортират или в самата клетка, или извън нея. Шекман открива специфичния набор от гени, които контролират този трафик.

Благодарение на този пробив днес една трета от целия инсулин в световен мащаб се произвежда именно от генетично модифицирана мая.

Пренаписва се историята и на фармацията и буквално се „отключва“ биотехнологичната индустрия. В момента работи по терапии в битката с Паркинсон - болестта, отнела и съпругата му.

„За мен тази тема има и лично, трагично измерение. Съпругата ми страдаше от Паркинсон в продължение на 20 години, докато не почина преди осем години и половина. След смъртта ѝ бях поканен да помогна за създаването на международна мрежа от изследователи, финансирана от Сергей Брин“, каза носителят на Нобелова награда за медицина Ранди Шекман в интервю пред Виктория Петрова.

„Г-н Брин е съосновател на Гугъл. Той е изключително заможен, но в семейството му има наследствена обремененост с Паркинсон. Той и майка му носят мутация в един от около двадесетте гена, свързани с различни наследствени форми на заболяването“, добави той.

Смятате ли, че скоро ще можем да преодолеем това заболяване?

Много съм оптимистично настроен, но това е сложно заболяване. За първи път е признато преди около 200 години и през тези 200 години не е постигнат напредък, който да забави прогресията му.

Оптимист съм, дори бих казал уверен, че когато програмата приключи след пет години, ще имаме нови лекарства в клинични изпитвания, които може да показват по-голямо обещание.

Кои са водещите сили в науката днес? Силните в науката същите ли са като силните в геополитиката?

Китай се появява много силно като водеща сила в фундаменталната наука и това не е само през последните две-три години. Това е дългосрочна тенденция през последните 20 години – бюджетът за наука в Китай непрекъснато нараства в сравнение със Запада.

И това е добре за науката, но не е добре за политическата свобода, защото учените в Китай все още трябва да се съобразяват с политическата линия. Те не са толкова свободни да изразяват мнението си, както сме ние на Запад. А аз ценя свободата на изразяване.

Съединените щати в момента, според мен, са в упадък в науката заради политическа намеса и ограничено финансиране.

А какво според вас ще бъде следващото важно откритие?

Изкуственият интелект ще има огромно влияние – той вече има такова, особено при откриването на нови направления за изследване. Но все още вярвам, че активната експериментална наука ще продължи. Не мисля, че AI ще я замести, но ще помогне да се насочим към области, които могат да бъдат разбрани чрез огромни масиви от данни.

Надявам се, че може би още в рамките на моя живот ще открием на планети около далечни звезди атмосфери, които съдържат молекули, които носят отпечатък, белега на живота там.

Това ще бъде революционно откритие, когато се случи. И съм сигурен, че ще се случи – ако не в моя живот, то във вашия.

Какво казва още проф. Ранди Шекман за бъдещето на науката, изкуствения интелект, кризата в световната политика и защо най-големите открития се раждат, когато учените поемат риск - вижте пълното интервю:

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google