Тя е едва на 17, когато животът ѝ е отнет, за да бъде защитена семейната чест. Нейната вина – бяга от насилника си.

Светът научи за трагичната съдба на Мона „Газал“ Хайдари в началото на февруари миналата година. Зловещо видео се завъртя в социалните мрежи, запечатало усмивката на съпруга ѝ – Саджад Хайдари, докато гордо се разхожда по улицата в град Ахваз. В едната си ръка с нож, а в другата – отрязаната глава на 17-годишното момиче.

Жестокото убийство предизвика широк обществен гняв във и извън Иран. Активисти и правозащитни организации призоваха за специален закон за защита на жертвите на домашно насилие и предотвратяването на подобни зверства.

Разплатата се случи тази седмица. Саджад беше осъден, но само на 8 години затвор. Неговият брат-съучастник ще лежи 45 месеца… защото са „помилвани“ от близките на Мона.

Снимка: Getty Image

Началото на края

Мона е едва на 12 години, когато влиза в черната статистика на Иран като поредното „дете-булка“. Родителите ѝ я омъжват насила за Саджад, за когото се твърди, че е неин братовчед. На 14 години Мона ражда момченце. 

По време на двете години брак няколко пъти търси помощ от семейството си, защото е насилвана от съпруга си. Говори за развод – еретична мисъл за консервативните ѝ роднини, които я  убеждават да търпи в името на детето.

Адът продължава още три години, преди Мона да реши да избяга в Турция. Помага ѝ сириец, с когото се запознават онлайн. Започва нов живот. Неясни са обаче причините, заради които момичето отново влиза във връзка със съпруга си Саджад. Но според главния прокурор на иранския град Ахваз, момичето е изпращало свои снимки от Турция на Саджад, които са подхранвали „отрицателните му емоции“.

За строго патриархалното иранско семейство, действията на Мона са „срам“ – не само за съпруга ѝ, но и за собствения ѝ баща. Семейната част е причината, заради която баща ѝ я убеждава да се върне обратно в Иран, като я уверява, че ще бъде в безопасност - думи, на които Мона се доверява.

Няколко дни, след като отново стъпва в родния Ахваз, е вързана и обезглавена.

Снимка: Getty Image

Мъжете в Иран притежават ума и тялото на жените законно

„Убийствата на честта“ са екзекуции на член от семейството, опетнил името и достойнство на рода. Най-често жертвите са жени. Проблемът е културен, а не религиозен. Повечето такива убийства се извършват в мюсюлмански държави, въпреки че са забранени от шариата (ислямското право). Това, което ги насърчава, са местните закони.

Мнозина противници на насилието в Иран обвиняват ислямската правна система, както и патриархалната култура и традиции на страната, че позволяват подобна жестокост.

Случаят на Мона е само един от многото примери за провала или по-скоро нежеланието на клерикалния режим да въведе строги наказания, така че убийците да не се чувстват освободени от „отговорност“.

Съпругът на Мона, например, се възползва от „вратичка“ в закона, за да получи осем години затвор. Преди дни говорителят на съдебната власт Масуд Сетайеши заяви, че снизходителната му присъда се дължи на решението на родителите на Мона да го „помилват“, вместо да търсят възмездие. Той обясни, че присъдата е в съответствие с иранското законодателство, според което умишленото убийство се наказва със смърт, освен ако семейството на жертвата не прости на убиеца.

Още една подобна история - убийството на 14-годишната Ромина Ашфари, която попадна в новините през 2020 година. Ромина е обезглавена в съня си от родния ѝ баща, заради опит за бягство с по-възрастен мъж. Преди убийството, бащата дори се е консултирал с адвокат за възможното наказание.

Оказва се, че и в неговия случай има „вратичка“. Според наказателния кодекс бащи, убили децата си, не могат да бъдат осъждани на смърт, въпреки че са отнели живот умишлено. Максималното наказание за тях е 10 години. Бащата на Ромина получава 9.

И още: законът позволява на мъж, който стане свидетел на сексуален акт на жена си с друг мъж, да убие и двамата, ако е сигурен, че жена му е доброволен участник.

Снимка: Getty Image

Исканията

Вече дълги години активисти настояват за драстични законодателни промени заради „убийствата на честта“. Сред тях е увеличаването на законната възраст за сключване на брак, която в момента е 13 години. Друго искане е да отпадане възможността и по-млади момичета да бъдат омъжени, ако техният баща или настойник, получи одобрение от съдия.

От центъра за човешките права в Иран посочват, че въпреки широкото осъждане на тази практика от страна на обществото, духовници, консервативни законодатели и други държавни служители продължават да блокират опитите за нейното изкореняване. От организацията допълват, че според официалната статистика, десетки хиляди момичета под 15-годишна възраст са омъжвани принудително всяка година. В действителност броят им вероятно е много по-голям, тъй като много семейства в Иран не регистрират браковете на непълнолетни.

През 2020 година под натиска на недоволството от убийството на Ромина, иранското правителството реши да одобри проектозакон, който криминализира различните форми на насилие срещу жените. Той обаче все още не е приет от парламента и според доклад на ООН – няма и да бъде.

Гняв към нежеланието на режима да отговори със строги мерки на агресията срещу жените взе връх миналата година и прерасна в мащабни антиправителствени протести.

Снимка: Getty Image

Те бяха провокирани от смъртта на младата жена от кюрдски произход Махса Амини след арест от така наречената „нравствена полиция“ заради предполагаема неправилно носене на хиджаб. Семейството на Амини твърди, че при задържането момичето е било бито, което е довело и до фаталния край. Властите категорично отричат, но случаят изкара хиляди по улиците – жени и мъже, с настояване за промяна.

До момента четирима души са екзекутирани във връзка с протестите, а други 18 са осъдени на смърт. Според правозащитни организации процесите срещу тях са „фиктивни“.

Масовите демонстрации в Иран привлякоха световното обществено внимание и породиха вълна от съпричастност. Много международни организации за защита на човешките права поставиха темата на фокус. Европа се очаква до дни да наложи нови санкции на Иран заради липсата на реформи, свързани с защитата на човешките права.