Една държава, две правителства или премиери на ротация. Този вид модел на управление изглежда екзотично, но се оказва, че се прилага в три демократични държави - Румъния, Република Ирландия и Израел. Има и неуспешни опити - в Германия и в Северна Македония.

За ротационен премиер се заговори за първи път и у нас вчера. В България подобен вид предложение за смяна видяхме и в началото на 49-ото Народно събрание, когато с джентълменско споразумение между двете най-големи коалиции - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, бе определено председателят на парламента да бъде на ротационен принцип.

При ротационното управление по време на мандата министър-председателят се сменя, независимо дали в рамките на същия политически блок, или като част от голяма коалиция. Подобна форма бе обявена от двете първи коалиции. Договорката им е кандидат-премиерът на ГЕРБ - Мария Габриел, и този на ПП-ДБ - Николай Денков, да се сменят на поста на ротационен принцип за период от девет месеца. 

Заявката е мандатът за съставяне на правителство да бъде изпълнен от втората политическа сила. Първи премиерското място ще заеме Николай Денков, като Мария Габриел ще бъде вицепремиер и министър на външните работи. След изтичането на 9-месечния период Денков ще трябва да подаде оставка и да стане вицепремиер.

Пред bTV преподавателят по политически науки Ружа Смилова заяви, че няма конституционна забрана за премиер на ротационен принцип. Тя добави, че такива ротационни модели на правителство съществуват в няколко демократични страни в света. Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова пък заяви, че Конституцията ни е категорична - по едно и също време не може да имаме двама министър-председатели. 

Къде по света има ротационно управление?

Първата държава, използвала ротационен кабинет в света, е Израел. Това се случи през 1984 г. след преговорите за формиране на голямо коалиционно и неубедителните избори. Споразумението за ротация бе необвързващо и представлява две последователни правителства - едното, сформирано през 1984 г. и оглавено от Шимон Перес от "Алианса", а другото, застъпващо две години по-късно и оглавено от Ицхак Шамир от "Ликуд". Съставът на кабинетите са идентични.

Идеята за ротация в Израел отново се наложи по време на израелската политическа криза от 2019–2022 г. и преговорите за сформиране на 35-ото израелско правителство след изборите. Тогава обаче влизат в сила широки промени в Основния закон. Правителството е накарано да установи правно обвързваща ротация, съгласно механизъм, известен като „Алтернативно правителство“. Съгласно тези промени мандатът на първоначалния министър-председател автоматично изтича, след като настъпи времето за ротация и той размени позициите с алтернативния премиер, без да е необходимо да се сформира правителство. 

След преговорите те се разбират за смяна на премиерите след 18 месеца, а министерските места са разделени на 50%. Също така постигат съгласие по приетите бюджети и за описание на основните вътрешни и външни политики.

В съседна Румъния вече действа моделът на ротационен премиер. Той е въведен в края на 2021 г., а членовете са СДП, НЛП и СДСМ. Тогава на изборите печелят социалистите. Трите партии подписват коалиционно споразумение, което предвижда вторият министър-председател да назначи свой състав за Министерски съвет, а ако реши, може да запази част от министрите на предишния премиер.

Мандатът на настоящия премиер либерал Николае Чука изтича на 25 май, а след това ще бъде назначен министър-председател от Социалдемократичеката партия - Марчел Чолаку, който ще управлява до парламентарните избори през 2024 г. 

Причината за това нововъведение бе, че през 2020 г. Социалдемократическата партия спечели изборите, но либералите остават втори и се коалират с третата политическа сила. Малко по-късно коалицията се разпада и държавата се изправя пред нови избори. В крайна сметка е постигнато споразумение за управление чрез ротация на премиера. По този начин двете големи партии съставят кабинет. 

Нов премиер и кабинет за две години в Република Ирландия. След парламентарните избори през юни 2020 г. се сформира коалиция от Fianna Fáil, Fine Gael и Зелената партия. Тя е на базата на ротационно правителство. В края на 2022 г. Лео Варадкар се връща на премиерския пост и сменя Микаел Мартин.

Въпросът за това кой да бъде премиер е решен отново на ротационен принцип. 

В Ирландия смяната на управление се случва с оставка на министър-председателя и на цялото правителство. Избира се нов министър-председател, искащ вот на доверие за своя кабинет.

В Германия през 2005 г. е обмислено ротационно правителство между ХДС и ГСДП. Предложено е тогавашният канцлер на ГСДП Герхард Шрьодер да остане на поста до 2007 г., след което Ангела Меркел от ХДС да ще поеме управлението за оставащите две години. От ХДС отхвърлят това и избират голяма коалиция без ротация, като Меркел заема канцлерския пост през целия мандат.