Невероятно, но факт – Израел засега излезе от политическата криза, след като осем партии успяха да сформират коалиционно правителство. Мнозинството от политическите анализатори, които предричаха нови парламентарни избори, не познаха.
Не само беше сформиран кабинет, но и станахме свидетели на исторически момент – за пръв път в управлението участва партия на арабското малцинство в Израел, а парадоксалното е, че е под ръководството на премиер религиозен еврейски ултранационалист. Наистина, ако погледнем управляващата коалиция в Тел Авив, спонтанно ще се сетим за баснята на Славейков „Орел, рак и щука“, тъй като формациите в нея имат изключващи се програми и политическа ориентация и за страничния наблюдател остава неразбираемо какво ги е събрало.
Как се стигна до тази коалиция?
Обединяващото звено между осемте партии в новата коалиция е, че всички те смятат Нетаняху за вреден за израелската политика и основната движеща сила е желанието им да изтласкат дългогодишния премиер на страната от обществения живот. Дали това е достатъчна основа за едно стабилно управление?
В публикуваната коалиционна програма се говори за социални реформи, а новият министър-председател Нафтали Бенет заяви, че основната му задача е да преодолее разделението на нацията. Реализацията на тези цели, обаче, зависи от искреността и готовността за съдействие на разнородните политически играчи в правителството.
Кои са политическите сили в новият кабинет на Израел?
Новият израелски премиер Нафтали Бенет е милионер, технологичен магнат и ултранационалист. Казва за себе си, че е „по-десен от г-н Нетаняху“. А политическата му кариера до голяма степен е свързана именно с Нетаняху и неговата партия „Ликуд“, на която е бивш член и участва във всяко правителство до 2019 г., когато основава своята политическа сила „Ямина“ (Надясно).
Партията на Бенет спечели само седем места в Кнесета, но въпреки това той се превърна в т.нар. „кингмейкър“, от когото зависи дали изобщо ще се сформира правителство. Участието на „Ямина“ в новата коалиция беше под въпрос до последния момент, още повече че през май, по време на новия военен конфликт с „Хамас“, Бенет предложи създаването на правителство на националното единство заедно с партията на Нетаняху „Ликуд“. Впоследствие обаче той се върна на масата на преговорите с другите опозиционни сили и успя да получи премиерското място.
Новият министър-председател на Израел подкрепя заселването на евреи на палестински територии и се противопоставя на създаването на палестинска държава. Той е критикуван за избора си да предпочете коалиция с партньори, които не споделят крайнодясната му политика, вместо с десния Нетаняху, който му беше предложил съюз.
Движещата сила зад новия кабинет обаче е партията „Йеш Атид" (Има бъдеще), чийто лидер Яир Лепид е архитект на управляващата коалиция. Преди да влезе в политиката Лапид е телевизионен журналист. През 2021 г. основава своята политическа сила с центристка и светска програма, а сред основните цели на нейната програма е подкрепянето на средната класа в Израел и ограничаването на държавната помощ за ултраортодоксалните евреи.
„Йеш Атид" e основната опозиционна политическа сила в Кнесета със 17 депутати. Засега Лепид заема поста външен министър, а след две години, съгласно коалиционното споразумение, трябва да смени Бенет като премиер. Политически анализатори обаче се питат дали лидерът на „Ямина“ няма да предприеме стъпки, за да осуети тази ротация, черпейки опит от Нетаняху.
В коалицията влиза и светски настроената дясна партия на рускоезичните евреи „Израел Бейтену“ (Нашият дом Израел) на Авигдор Либерман, която през последните години се стреми да разшири базата на своите избиратели. От политическата сила, която има седем места в Кнесета, в правителството влиза и арабскоезичен представител – друзът Хамад Амар, който застана начело на финансовото министерство.
Друг важен политически играч в кабинета е либералната „Синьо и бяло“ на Бени Ганц, която има осем представители в парламента. Ганц пострада тежко от опита си за коалиция с Нетаняху, но сега е налице помирение с „Йеш Атид“, с която бяха заедно на изборите през 2019 г. Лидерът на „Синьо и бяло“ запазва поста на министър на отбраната, който заемаше и в последното правителство на Нетаняху.
Знакова фигура зад правителството е и Гидеон Саар, лидер на партията „Нова надежда“, който, подобно на Бенет, е бивш съпартиец на Нетаняху. Саар е министър на правосъдието в новия кабинет. Той също категорично отхвърля възможността за палестинска държава и подкрепя заселването в палестински територии.
В кабинета влизат и две леви формации. Някога доминантната в израелската политика социалдемократическа партия „Ха Авода“ (Партия на труда) сега има само седмина депутати, но получи три министерски кресла – на транспорта, по въпросите на диаспората и на обществената сигурност. "Зелената" партия „Мерец“ (Енергичност), държи шест места в Кнесета. От тази формация в правителството влезе още един арабскоезичен представител – министърът на регионалното сътрудничество Исауи Фредж. Предвидимо, "зелените" получиха и екоминистерството, а като допълнение и здравното ведомство.
Тези партии нямаха достатъчно депутати, за да бъде гласуван кабинета на т. нар. „Блок на промяната“ и така се стигна до историческия прецедент на започване на преговори с една от партиите на арабското малцинство в Израел – „Раам“ (Обединената арабска листа), която беше спечелила четири места в Кнесета.
Изборът беше изненадващ, предвид че „Раам“ се определя като консервативна умерено ислямистка партия, но и предопределен, тъй като никоя от другите три арабски политически сили не даде сигнал, че би се включила в новото правителство.
В израелската история има само още един случай, когато правителството е разчитало на гласовете на арабските формации в Кнесета – при премиера Ицхак Рабин и според някои анализатори това също е допринесло за неговото убийство от крайнодесен еврейски екстремист. Но сега има една голяма разлика – налице е официално подписано коалиционно споразумение с „Раам“, каквото по времето на Рабин нямаше.
Очевидно в Израел настъпва промяна, но тя не преминава безпроблемно. Лидерът на Обединената арабска листа Мансур Абас, който се идентифицира като палестинец, макар да е гражданин на Израел, също беше остро атакуван и от останалите арабски партии, и от своите избиратели за решението да влезе в правителството.
От своя страна Абас заговори за прагматичен подход и се похвали с договорените близо 9 милиарда долара за социални програми за арабските граждани на Израел и запазването на бедуинските селища в Негев, което е извоювал по време на преговорите. Освен това той е назначен като „заместник-министър по арабските въпроси в офиса на премиера“.
Ще оцелее ли тази коалиция?
Според мнозинството от политическите анализатори тази коалиция ще има много кратък живот. Повечето партии в нея са атакувани от своите избиратели заради участието в управлението в съдружие с техни политически врагове. Дори депутат от „Ямина“ заяви, че няма да подкрепи правителството на своята партия, а кабинетът беше сформиран с мнозинство само от един глас.
Всички очакват Нетаняху да продължи да полага усилия да разцепи управляващата коалиция и да предизвика нови избори. Именно това обаче засега мобилизира партиите в правителството и може да ги задържи заедно в близките месеци, прогнозира изследователят на Близкия изток от Университета в Кент Янив Фолър пред „Ал Джазира“.
Според него коалицията трябва да се концентрира върху социалните проблеми, тормозещи израелското общество, където има най-малко разногласия. За да оцелее, правителството трябва да избягва розовия слон в стаята – конфликта с палестинците, но това е много трудно постижимо, отбелязва пък Джоузеф Крауц от „Асошиейтед прес“.
В програмата на новото правителство има точка, която предвижда ограничаването на броя на премиерските мандати до два, очевидно с цел да не се допусне завръщането на Нетаняху като министър-председател. Вероятно коалицията ще се задържи, докато законово не създаде необходимите бариери пред връщането на власт на "крал Биби".
Под повърхността се усеща и натиск върху партията на Нетаняху – „Ликуд“, за неговото отстраняване. Това би отворило път за диалог между нея и десните формации в настоящия кабинет. Може би това е и една от целите на Бенет, но не се знае дали е постижима. При всички положения лидерът на „Ямина“ би се чувствал много по-добре при управление в компанията на своите бивши съпартийци от „Ликуд“, отколкото със сегашните си партньори.
Първо предизвикателство пред новото правителство – без резки движения
Само дни след встъпването му в длъжност Бенет се изправи пред първото си предизвикателство. Той позволи провеждането на марша на крайните израелски националисти в Йерусалим за ознаменуване на победата във войната през 1967 г., което предизвика голямо недоволство не само сред противниците му, а и сред някои от коалиционните му партньори. Ако обаче не го беше направил, щеше да си навлече гнева на своите избиратели. Но за разлика от повечето предишни маршове, този път при провеждането на похода имаше съществена разлика – не беше позволено маршрутът му да премине през важни и ключови места за арабските жители на града.
Макар да разкритикува провеждането на марша, арабският коалиционен партньор Мансур Абас призова към деескалация на напрежението и въздържание от насилие.
Въпреки това „Хамас“ използва шествието като повод да пусне запалителни балони от Газа, които причиниха пожари в полета в Южен Израел. Тел Авив не се поколеба да нанесе ответни удари. На пръв поглед нищо ново, но този път израелските ракети сякаш умишлено не причиниха жертви и разрушения. Още по-учудващо пък „Хамас“ не заплаши с отмъщение в последвалите комюникета на организацията.
Очевидно Бенет иска да покаже пред своите привърженици сила и че не отстъпва от националистическата си програма, но в същото време се стреми да действа с кадифени ръкавици и да минимизира възможността за ескалация на насилието. Остава въпросът докога обаче ще може да бъде продължена тази политика на балансирано ходене по ръба на бръснача?
При всички положения налице е необратима промяна
Дори при разпадане на тази коалиция, има голяма вероятност нейното политическо наследство в легитимирането на арабските партии в управлението на Израел да продължи. Пред „Таймс ъф Израел“ Мансур Абас разкрива, че Нетаняху също го е търсил в опит да си осигури гласове за създаване на правителство.
А докога ще е възможно управлението на невъзможната коалиция, предстои да видим.
