Изгарянето на въглища, петрол и природен газ има ужасни последици не само върху климата, но и върху здравето на хората. Вредните емисии са отговорни за един от всеки пет смъртни случая по света през 2018 г., което е значително повече, отколкото се предполагаше досега. Това се съобщава в доклад на Харвардски университет.
През 2018 г. 8,7 милиона души са загинали в резултат на замърсяване на въздуха от изкопаеми горива, което представлява 18% от всички смъртни случаи за същата година. Най-замърсените региони в света са Северна Америка, Европа и Югоизточна Азия.
Air pollution shows errors in risk perception (Cog Psych 101): it kills millions, largely poor & minorities, but gets a tiny % of the attention of hazards that kill dozens eg terrorism, school shootings, police shootings of unarmed suspects). https://t.co/BFGocOnG5a
— Steven Pinker (@sapinker) February 4, 2021
"Нашето проучване добавя към растящите доказателства, че замърсяването на въздуха от вредните емисии на изкопаемите горива е пагубно за глобалното здраве“, посочва съавторът на доклада Елойз Маре.
"Не можем с добра съвест да продължим да разчитаме на изкопаемите горива, когато знаем, че те имат тежък ефект върху здравето на хората при наличието на по-чисти алтернативи, с които можем да ги заменим", добавя още тя.
A new @Harvard study found that air pollution from burning fossil fuels kills over 8 million people every year. It’s also linked to every major cause of death from heart disease to #COVID19. Read more: https://t.co/rw5NsbpfAt #PollutionKills #YEARSproject & @fossilfreemedia pic.twitter.com/mHj4duGXCr
— The YEARS Project (@YEARSofLIVING) February 9, 2021
Според учените от „Харвард” предишните методи за изследване не са толкова точни, защото е използвана сателитна технология, която не прави разлика между вида на частиците във въздуха. За новото проучване обаче изследователският екип използва глобален триизмерен модел на химическия състав на атмосферата, който позволява изследване на въздуха с по-висока разделителна способност и определя какво има в него на всяко конкретно място.
"Искахме да картографираме къде е замърсяването и къде живеят хората, за да можем да знаем по-точно какво дишат те“, казва един от учените, участвал в изследването.
Въпреки че пандемията от COVID-19 ограничи пътуванията и доведе до по-малко изпарение на парникови газове, то ефектът от намалените нива на вредните емисии върху замърсяването на въздуха е много краткотраен, категорични са учените.
Изследването подчертава важността на политическите решения.
„Надяваме се, че чрез данните от този доклад можем да изпратим ясно послание до политиците и заинтересованите страни за ползите от прехода към алтернативни енергийни източници”, добавя Джоел Шварц, професор по екологична епидемиология в „Харвард”.
