„Добре дошъл в ада“: Свидетелства за изтезанията на политически затворници във Венецуела

Все повече подробности излизат наяве за кошмара, преживян от политическите затворници на режима на Николас Мадуро.

В затвора „Еликоиде“ в Каракас насилието е повсеместно. Докато венецуелското правителство обяви освобождаването на стотици политически затворници, свидетелства за нечовешкото отношение към задържаните започват да изплуват едно след друго.

Директорът на ЦРУ се срещна в Каракас с временния президент на Венецуела

Необичайната визита е по указание на президента Доналд Тръмп за подобряване на работните отношения

„Добре дошъл в ада.“ С тези думи венецуелски служител посреща опозиционния активист Вилка Фернандес при пристигането му в „Еликоиде“ – един от най-жестоките затвори в страната. Без инсценировка и без предпазни мерки: тук изтезанията не се крият, а се обявяват открито. Масивната бруталистична спирала, издигната на хълм в Каракас, е проектирана по време на петролния бум през 50-те години на ХХ век, предаде БГНЕС.

Лиса Блекмор, съредактор на издание, посветено на „Еликоиде“, разказва, че първоначално проектът е трябвало да олицетворява триумфиращата модерност на Венецуела: „Огромен търговски център, предлагащ на хората чуждестранни стоки, кина, боулинг, хотел и изложба за зараждащата се индустриална мощ на страната.“

Вместо това сградата се превръща в символ на държавната репресия и в най-страшната камера за изтезания в страната. От 8 януари 2026 г. фасадата ѝ е място на бдение и очакване. Десетки близки на задържани се събират на нощни бдения, след като венецуелското правителство пое ангажимент да освободи „значителен брой“ политически затворници, пише „Файненшъл таймс“.

В сряда, 14 януари, временният президент Делси Родригес заяви на пресконференция, че настъпва „нова политическа ера“ след отвличането на 3 януари на държавния глава Николас Мадуро от американските сили. Властите твърдят, че от декември 2025 г. досега в Каракас са били освободени 406 политически затворници.

Доналд Тръмп прие медала от Нобеловата награда на Мария Корина Мачадо

Венецуелската опозиционна лидерка му го подари в опит да повлияе на усилията му да оформи политическото бъдеще на страната ѝ

Хуманитарните организации обаче призовават към предпазливост: на този етап независимо са потвърдени едва около 60 освобождавания. На 11 януари венецуелската правозащитна организация „Форо Пенал“ отчете 804 политически затворници, които все още се намират зад решетките в цялата страна.

Пред „Еликоиде“ надеждата постепенно отстъпва място на съмненията. Франсис Киньонес е изминала стотици километри с надеждата да открие сина си. Военен офицер, той е хвърлен в затвора през 2020 г. по обвинение в участие в опит за сваляне на президента Николас Мадуро.

„Много хора станаха жертва на насилствени изчезвания“, въздъхва майката. „Не знаем дали наистина са тук и нямаме никакво доказателство, че са още живи.“

„Еликоиде“ се превръща в един от стълбовете на репресивната система във Венецуела. По време на управлението на Уго Чавес, инициатор на социалистическата „боливарска революция“, дошъл на власт през 1999 г., центърът служи като щаб на Боливарската национална разузнавателна служба.

С идването на Николас Мадуро броят на затворниците рязко нараства: стотици дисиденти са затворени в комплекса след вълни от антиправителствени протести. Оттогава множество свидетелства потвърждават бруталността на отношението към задържаните.

„Самото споменаване на „Еликоиде“ поражда чувство на страх и ужас“, обобщава Алекс Нийв, член на мисията за разследване на Съвета по правата на човека на ООН за Венецуела.

„Някои зони на сградата са се превърнали в пространства за жестоки наказания и неописуеми страдания. Затворници са били заключвани в стълбищните клетки и принуждавани да спят на стъпалата.“

Вилка Фернандес не е забравил нищо от затворническото насилие. Задържан между януари 2016 г. и юни 2018 г., той описва система на методични изтезания: електрошокове по гениталиите, задушаване с найлонови торби, пълни със сълзотворен газ. Самият той е бил окачен с белезници за китките на метална решетка в продължение на седмици.

„Висях там цял месец, без тоалетна, без възможност да се измия, почти без храна“, спомня си той с усилие. Тези картини продължават да го преследват и нощем. Понякога в ушите му още кънтят писъците на съкилийниците му: „Звънът на ключовете на пазачите все още ме преследва. Всеки път, когато дрънчаха, това означаваше, че идват да изведат някого от килията му, за да го изтезават.“

Сред първите освободени затворници в четвъртък, 8 януари, са бившият кандидат за президент Енрике Маркес и Биаджо Пилиери – бивш депутат и близък до лидерката на демократичната опозиция и носителка на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо.

Поставени под мълчание от условията на освобождаването си, двамата не могат да дадат показания. Ако режимът наистина продължи прехода си към „нова политическа ера“, властите на правителството на Мадуро може да се окажат принудени да отговарят за зверствата, извършени зад стените на „Еликоиде“.