В началото на март 2020 г. 30-годишната Шеридан Блок току-що беше завършила година в чужбина в Марсилия, Франция, като доброволен учител по английски език на бежанци. Тя отлетя у дома в Джаксънвил, Флорида, за да прекара време с баба и дядо си по майчина линия - дядо й се възстановяваше от здравословни проблеми по това време.
Планът й беше да остане няколко месеца, за да се грижи за тях, като същевременно спестява пари, изплащайки някои студентски задължения и сметки за кредитни карти, преди да се върне в чужбина.
След година и половина в Марсилия, като преподавател по английски на бежанци през март 2020 г. 30-годишната Шеридан Блок взима обратният път към САЩ. Там тя отива в Флорида, в дома на баба си и дядо си, за да прекара известно време с тях.
По това време баба й се възстановява от прекарано заболяване, а нейното желание е да изкара известно време там, за да успее да спести пари, да си плати задължения по кредитната си карта и студентския заем и отново да замине в чужбина.
В замяна на това, че ще живее без да плаща наем Блок помага на своите баба и дядо, като ги кара до лекарските кабинети, прави покупки, приготвя ястия и почиства дома, като това продължава почти две години.
„Успях да спестя достатъчно пари, за да изплатя всички тези дългове, които имах, да си купя кола и в крайна сметка да се изнеса“, обяснява тя. Престоят ми там беше полезен и заради това, че успях да прекарам повече време с тях.
Всичко това обаче кара Блок обаче да преосмисли какво всъщност представлява животът в зряла възраст, пише BBC.
Връщайки се в семейни я дом Блок попада в една група, която става все по-голяма – „децата бумеранги“ - пораснали деца, които се връщат обратно в родните си домове или в тези на своите баба и дядо, след като веднъж вече са тръгнали по пътя на независимостта. През юли 2020 г. изследване на Pew Research Center показва, че 52% от младите възрастни живеят с някой от родителите си. Това е най-големият такъв дял от края на Голямата Депресия през 1940 г.
В същото време във Великобритания 55% от младежите между 20 и 34, които нямат брак и деца живеят с родителите си, показва проучване на университета „Уонгбъроу“
„Би Би Си“ припомня, че в западните общества, за един младеж завършил училище или университет намирането на собствен дом е от ключово значение по пътя към независим живот.
С нарастването на броя на децата бумеранги в страни като САЩ, Великобритания и Канада този стереотип е на път да се промени, а с него и какви са стъпките към самостоятелност на младите възрастни.
Когато започва да живее със своите баба и дядо Блок установява, че съвсем не е единствената сред своите познати и приятели. „Запознах се с едно момче, което се беше върнало от Сан Франциско в къщата на майка му в Джаксънвил. Просто такава е реалността – предприемаш такива стъпки, които ти позволяват да спестиш в най-голяма степен.
Според семейният терапевт Джоан Хипъли от Института по семейна терапия в Лондон, непосилните разходи в големите градове и студентските такси за причината да виждаме все повече младежи обратно вкъщи.
Фазата „бумеранг“ в развитието на хората на възраст между 20 и 30-35 години все по често се среща през последното десетилетия, като пандемията от COIVD 19 също дава своя „принос“. Плановете на мнозина да отидат да учат далеч бяха посрещнати със затворени кампуси на университетите, а тези които мислеха да се преместят, за да работят другаде се наложи да работят у дома
Крачка назад или убежище в трудни времена
За доцентът от американския College of Charleston Джена Абец „бумеранг“ периодът е моментен етап и повечето младежи успяват да заживеят своя независим живот след това.
За много да се завърнеш след като си живял далеч директно от университета може да се възприеме като връщане назад и загуба на спечелена съвсем скоро независимост. Така, че за връщането и „играенето по правилата на някой друг“ може да е доста унищожително за някои, посочва семейният терапевт Хипъли.
Освен това, някои младежи изпаднали в подобна ситуация започват да усещат и тревожност, че не се случват други важни неща в живота им. Джена Абец посочва, че младите възрастни сключват все по-често брак по-късно сравнение с предишните поколения, както и че забавят момента да станат родители, което още повече ги подтиска.
„Очаквах, че когато стана на 30 вече ще имам успешна кариера, свой дом, партньор и семейство, както и значителни спестявания. Това за съжаление не се случи, и на моменти, когато живях с баба ми и дядо ми, се чувствах провалена в опита ми да отметна като успешно достигнати тези ключови моменти в живота.“, посочва Блок
В същото време периодът в който младежите живеят отново с родителите си е ползотворен в това те да намерят работя, която намират за смислена, а не просто за започнат каквото и да е, за да си плащат сметките, посочва Абец.
Друго предимство, което получават „децата бумеранги“ е възможността да заздравят своите взаимоотношения с по-възрастните поколения. Все повече родители изразяват своето задоволство, от това че могат отново да са заедно с децата си, посочва още доцентът от College of Charleston
Новото нормално
И двамата експерти в материала на „Би Би Си“ Абец, и Хипъли вярват, че това не е просто тенденция, предизвикана от пандемия, и очакват нарастващ брой пораснали деца, които се връщат в домовете на родителите си, тъй като разходите за живот продължават да нарастват.
Хипъли се надява, че тъй като „етапите на бумеранга“ стават все по-чести в западните култури, младите възрастни ще изпитват по-малък натиск да се съобразяват с обществените очаквания за отиване в далечен университет, изнасяне и намиране на работа. Експертът насърчава младите хора да гледат на завръщането у дома или оставането вкъщи като на „вземане на информирано решение“. По мнението ѝ обществото трябва да промени нагласите си, че порастването и изнасянето от вкъщи са едно и също нещо.
„Зрелостта всъщност е просто да си достатъчно възрастен, за да имаш отговорности и да плащаш сметките; това не изчезва, ако се върнеш отново при родителите си, казва Шеридан Блок.
