За по-малко от две години Франция смени петима министър-председатели – политически рекорд, който надминава дори времената на следвоенни сътресения в Италия.

Днес парламентът – преоформен след решението на президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори през юли 2024 г. – е в задънена улица и не успява да излъчи стабилно мнозинство, способно да приеме държавния бюджет.

Към това се прибави и общата стачка, обявена на 18 септември от синдикати, които се противопоставят на предишни бюджетни предложения. Стачката блокира една трета от учителите в страната, повечето аптеки останаха затворени, а значителна част от линиите на парижкото метро не работиха, коментира Би Би Си.

"Дълговата криза може да превърне Франция в новия болен човек на Европа", посочва изданието.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

Медиите в Рим и Торино описаха ситуацията с особена gioia maligna („злорадство“), като припомниха унижението на вече бившия премиер Франсоа Байру, предупрежденията за спираловидния дълг и възможността френската икономика да се нуждае от спасителен пакет от Международния валутен фонд (МВФ).

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

Най-голямото поражение обаче е за образа на президента Еманюел Макрон. „Къде е величието сега?“, попита Il Messaggero. Само за тази година обслужването на държавния дълг ще струва около 67 млрд. евро – повече от бюджета на всички министерства, с изключение на образованието и отбраната. Прогнозите сочат, че до края на десетилетието тази сума ще достигне 100 млрд. евро годишно.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

На 12 септември рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция, което прави заемите още по-скъпи и подчертава съмненията в стабилността и платежоспособността на страната. Перспективата за обръщане към МВФ или за намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече не изглежда фантастична.

Всичко това се случва на фона на международна нестабилност: войната в Европа, оттеглянето на САЩ от редица ангажименти и възхода на популизма. Миналата седмица група, наречена Bloquons Tout („Да блокираме всичко“), организира национален ден на протест, който бе овладян от крайната левица, но имаше ограничено въздействие, освен няколко улични сблъсъка. Вчера обаче леви партии и синдикати свикаха масови демонстрации срещу бюджетните планове на правителството.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

„В този критичен момент, когато самият суверенитет и свободата на Франция и Европа са заложени на карта, Франция е парализирана от хаос, безсилие и дълг“, предупреди политическият анализатор Никола Баврез. 

Трудни отношения с премиерите

Кризата започна със злополучното решение на Макрон да разпусне Националното събрание през лятото на 2024 г. Вместо да укрепи управлението, новият парламент се раздели на три лагера: център, левица и крайна десница. Нито една група не можеше да управлява, защото останалите две неизменно се обединяваха срещу нея.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

Мишел Барние и по-късно Франсоа Байру оцеляха само по няколко месеца на поста министър-председател, преди да паднат жертва на основния въпрос пред всяко правителство: как държавата да събира и харчи средствата си.

74-годишният центрист Байру превърна проблема с държавния дълг – който вече надхвърля 3 трилиона евро, или 114% от БВП – в основна кауза. Той настояваше за орязване на 44 милиарда евро от бюджета за 2026 г., но бе свален след вот на недоверие, подкрепен от леви и крайнодесни депутати. Общественото мнение също не прие негови идеи като премахването на два национални празника, за да се финансира увеличен бюджет за отбрана.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

След оставката на Байру Макрон назначи за премиер свой довереник – 39-годишния Севастиян Лекорню. Смятан за тих и лоялен, Лекорню е близък до президента от дълго време. „С Лекорню на практика Макрон е премиер“, коментира икономистът Филип Агийон.

Титаничната задача на Лекорню

По закон новият премиер трябва да представи проектобюджет до средата на октомври, който след това да бъде приет до края на годината. Единственият аритметически възможен вариант е центристите на Макрон да обединят сили с умерени консерватори (LR) и социалисти (PS). Но всяка отстъпка към едната страна отблъсква другата.

Протестът на 18 септември.
Снимка: Ройтерс

Социалистите настояват за по-ниска цел за намаляване на дълга, въвеждане на данък върху свръхбогатите и отмяна на пенсионната реформа от 2023 г., която вдигна възрастта за пенсиониране на 64 години. Републиканците обаче категорично се противопоставят на подобни мерки и заплашват да блокират бюджета.

Междувременно работодателската организация MEDEF заяви, че ще организира собствени масови протести, ако решението за излизане от задънената улица е увеличаване на данъците.

Снимка: Ройтерс

Допълнителна трудност е изтичащият мандат на Макрон: остава му година и половина, а през март предстоят местни избори, последвани от президентски през 2027 г. Това прави компромисите още по-малко вероятни.

В случай на провал и нова оставка на премиера, Макрон може да бъде принуден отново да разпусне парламента – сценарий, който според мнозина ще отвори вратите за победа на „Национален сбор“ на Марин Льо Пен.

Криза на много фронтове

Някои анализатори поддържат по-умерен тон. Бившият лидер на LR Жан-Франсоа Копе изтъква, че основите на френската икономика са стабилни, безработицата е управляема, а растежът е по-добър от този в Германия.

Снимка: Ройтерс

Икономистът Филип Десертин обаче предупреждава, че не бива да се изключва възможността за намеса на МВФ:
„Стоим на дигата и всички ни уверяват, че е здрава. Но морето я подкопава отвътре и един ден тя ще се срути“, каза Десертин. 

Франсоаз Фресо от Le Monde добави: „Всички сме пристрастени към държавните разходи. Половин век всяко правителство – ляво или дясно – ги използваше, за да купува социален мир. Но сега този модел е изчерпан“.

Политологът Жером Фурке обобщи: „Всичко изглежда като непонятна пиеса, играна пред празен салон“.

В центъра на всичко стои Еманюел Макрон – човекът, който дойде на власт през 2017 г. с обещанието да обедини левицата и десницата, бизнеса и труда, евроскептиците и евроентусиастите. Днес обаче, по думите на Никола Баврез във Figaro, „Макрон е истинската мишена на народното недоволство и носи цялата отговорност за това корабокрушение. Като всички демагози той превърна страната ни в поле от руини“. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK