Редкоземните минерали и метали са от основно значение за технологиите за възобновяема енергия, които движат световния енергиен преход. Докато търсенето нараства бързо обаче, ресурсите стават все по-оскъдни в световен мащаб.
Според Международната агенция по енергетика, ако целите за климата се преследват правилно чрез масово разширяване на възобновяемата енергия, до 2030 г. ще са необходими около пет пъти повече литий и четири пъти повече кобалт. Прогнозираните обеми на производство на тези суровини далеч не отговарят на търсенето. За да преодолеят тази разлика, някои държави и компании искат да добиват ресурсите в морските дълбини.
В дълбините на океана има мини за цинк, желязо, сребро и злато, и много други полезни изкопаеми. Все още няма международно съгласуван кодекс за добива им под океана.
След двуседмични преговори, приключили на 31 март, Международният орган по морското дъно реши, че от юли компаниите могат да подават заявления за добив на подземни богатства на океанското дъно. Но активисти и корпорации се противопоставят поради опасения от огромното въздействие върху околната среда.
Най-добре проучената област понастоящем е морското дъно на височина между 3500 и 5500 метра в зоната Кларион-Клипертон в източната част на Тихия океан близо до американския щат Хавай. Тя съдържа повече никел, манган и кобалт, отколкото която и да е известна зона на сушата. Басейнът в централната част на Индийския океан и морското дъно край островите Кук, Кирибати и Френска Полинезия в южната част на Тихия океан също представляват интерес за потенциален добив.
Автоматизираният добив застрашава морския живот
Добивът от морското дъно се улеснява, когато огромна вакуумна машина може просто да се движи по океанското дъно и да изсмуква материалите, които след това се изваждат на повърхността с помощта на маркуч. Но по този начин живата част на морското дъно се унищожава, защото ще бъде засмукана. Според експерти бързата регенерация е невъзможна, необходими ще са милиони години.
Потенциалните жертви биха били растения, същества в средните водни дълбочини и микроорганизми, чиито дихателни пътища биха могли да бъдат блокирани от седиментите. Дълбоководният добив би имал негативно въздействие и върху рибните популации, морските бозайници и съществената функция на дълбоководните екосистеми за регулиране на климата. Учените и противниците на дълбоководния добив се опасяват също, че облаците седименти от засмукването могат да причинят огромни щети на екосистемите в радиус от няколкостотин километра.
Може ли подводният добив да започне през юли?
Възможността за експлоатация на дълбоководни находища се регулира от Международния орган за морското дъно, който е създаден съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Досега той е възложил 31 договора за проучване в световен мащаб, но нито един за търговски добив. Базираният в Ямайка орган работи върху правила за това дали, как и къде може да се извършва дълбоководен добив. На неотдавнашната двуседмична конференция 167-те държави членки на Международния орган за морското дъно продължиха 10-годишните преговори за глобален кодекс за добив на полезни изкопаеми. Надеждата е кодексът да бъде приет до юли, за да може заявленията за дълбоководен добив да се разглеждат на базата на строги правила, които защитават околната среда.
Автор: Звезделина Калудова
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
