Какво е да родиш под звука на експлозии? Преди девет месеца Катерина от Ирпин разбира, че е бременна за втори път. Сега обаче се налага да роди на фона на сирени и експлозии.
„Беше рано сутринта в 5, чух експлозии. Баща ми се обади и каза – Войната започна. Всеки момент детето ми трябваше да се роди. Помислих си, че ще имам проблеми, защото няма родилно отделение в моя град. Първо, исках да родя вкъщи, но лекарят ми каза, че е опасно, защото може да има много загуба на кръв. Каза, че трябва да отида в болница”, разказва Катерина.
Рискува и тръгва сама с колата си за Киев. „Имаше стрелба по пътя. Трябваше да бързам да стигна контролно-пропускателния пункт. Имаше експлозии наблизо. Видях огън в далечината”, спомня си жената.
Сестра ѝ и дъщеря ѝ остават в Ирпин. „Живеехме в мазето. Беше много страшно от експлозиите. Бяхме обградили прозорците с книги. Вечерта не включвахме осветлението”, разказва Йева, дъщеря на Катерина.
Катерина стига до болницата и на 28 февруари дава живот на Давид. Сестра ѝ и дъщеря ѝ също тръгват към нея заради влошаването на ситуацията в Ирпин. „Притеснявах се за тях и те за мен. Когато идваха при мен в болницата е било много опасно по пътя. На следващия ден руските войски бяха спрели да пускат хора да излизат от града и започнаха да стрелят по тях. Те просто имаха късмет. Пристигнаха при мен за 8 часа. В нормални обстоятелства до Киев се стига за час”, разказва Катерина.
Сега са в безопасност в Западна Украйна. „Искам руснаците да отстъпят и да спрат войната. Искам всички хора да се върнат по къщите си. И да си изградим държавата отново, да си я направим още по-хубава”, казва тя.
Катерина не знае дали домът ѝ е оцелял след руските атаки, но продължава да мечтае за деня, в който отново ще се върне в Ирпин - без страх.