Цивилни българи и украинци остават заложници на войната

Цивилни българи и украинци остават заложници на войната в някои от най- горещите райони на бойни действия. Някои са разделени от семействата си, а други казват, че бомбоубежища вече са със запълнен капацитет.

Иван Вервейко е родом от Волноваха в Донецк. В момента е на път към Лвов. Ще измине над 1200 километра, за да остави жена си и децата си на сигурно там. След това ще се върне в размирния район. Казва, че в хората в областта нямат достъп до вода и храна.

„Воюват не срещу армията, а срещу населението на Украйна.  Снаряд попадна в нашия апартамент - ние вече нямаме дом там. Всеки пожар вече се смята за стихийно бедствие, защото няма кой да дойде и да го угаси“, заяви Иван Вервейко.

От началото на въздушните атаки по Харков досега проф. Михаил Станчев и съпругата му не са се крили в бомбоубежище. Казват, че в близката до тях метростанция места вече няма.

„Седим си вкъщи. Затваряме прозорците и чакаме. Метрото е голямо. 150 хиляди там се крият. А Харков е милион и 600 хиляди. 150 е много, но не е много за Харков. Там просто вече няма място. Жена ми не иска да си тръгвау а аз няма да я остава. 45 години сме заедно. Да я оставя, не е по моите морални ценности“, каза проф. Михаил Станчев.

Напусналите пък се оплакват от мародери.

„Има ги извън града Хората, които с коли заминават, се оплакват, че по  магистралата ги спират и взимат колата, и парите“.

По магазините в Харков вече липсват основни продукти.

„Вода няма никъде. Нашата питейна вода свърши. Сега я преваряваме два пъти. След няколко дни може да няма хлор, за да дезинфекцират водата, която върви по водопровода. Тогава съвсем ще е лошо“, допълни проф. Станчев.

Днес ракета удари и сградата на областната администрация - в самия център на Харков. Станчев казва, че не си е представял подобен сценарий в нашия век.

А в Киев - Таня Станева разказва, че никога не е виждала града толкова призрачен.

„От едната страна коли с надпис - "Деца", да бъдат внимателни, а от другата стана - коли, които носят военна техника, и пише „Свобода или смърт“. Изпитвам гордост, че аз съм гражданка на Украйна и два пъти, че „Свобода или смърт“ го има и в моята българска смърт два пъти. Светът разбра, че тази война не е между Русия и Украйна“, коментира Таня Станева.

Таня се надява, че скоро ще успее да напусне Киев и да се събере с дъщеря си.