Как се променя отношението ни към замърсяването на океаните през последното десетилетие? Кое отваря прозореца, през който ясно да видим въздействието на човечеството върху природата с ежедневната употреба на пластмаса? Кои са последните стъпки, които предприемаме, за да я ограничим и за да опазим Земята и обитателите ѝ?

През 2009 година фотографът Крис Джордан заснема хиляди мъртви птици албатрос, чиито стомахчета са изпълнени с пластмаса. Той документира огромното количество отпадъци около архипелага Мидуей в Тихия океан, като иска да подчертае мащаба на свръхконсумацията.

Тогава започват широки дискусии в света за кризата с пластмасите.

Негови снимки можете да видите ТУК.

Джордан търси индивидуален подход, чрез който да покаже екологичната трагедия, пред която е изправена природата.

„Чух за остров, който се намира на 2100 км северозападно от Хонолулу и е покрит с труповете на мъртви птици заради употребата на пластмаса от хората“, казва той. Решен е да ги намери и да ги снима.

За минута се продават милион пластмасови бутилки вода: Как да намалим употребата им?

Крис Джордан не е първият фотограф, уловил въздействието на кризата с пластмасите върху популацията на албатроси в Мидуей.

Първата известна снимка е направена от американски изследователи през 1966 г. и е публикувана през 1969 г.

„Погълнатата пластмаса от албатросите може да пробие стената на червата им или да причини дехидратация. Чуждите предмети водят и до концентрация на тежки метали и други химикали, които могат да бъдат смъртоносни за птиците“, коментира Уейн Сентман, биолог и президент на борда на организацията Friends of Midway Atoll, цитиран от Би Би Си.

Той се опита да внесе по-голяма емоционалност в кадрите си. Нарича композирането на тези снимки "ритуал на скръбта".

Той не очаква, че снимките му ще имат такъв голям отзвук преди ерата на социалните медии. Но те бързо започват да се появяват в списания и вестници по целия свят.

След това започва да получава десетки хиляди имейли.

„Хората искаха да отидат в Мидуей и да спасят албатросите, но пластмасата не идва от този остров. Проблемът е много по-голям“, казва Джордан.

Снимка: iStock

В свой доклад от 2022 г.  WWF посочва, че се очаква производството на пластмаса да се удвои до 2040 г., което пък ще доведе до четворно увеличение на пластмасовите отпадъци в океана до 2050 г.

Повторна употреба и рециклиране: Можем да намалим замърсяването с пластмаса с 80% до 2040 г.

През юли 2010 г.  Джордан се връща в Мидуей. Тогава вижда милиони албатроси, които пеят и сякаш танцуват. Остава запленен.

„Беше невероятно да видиш толкова много птици на едно място. Стоях между ужаса и красотата.

Бях в рая на тропическия остров, а си представях ада в стомаха на тези малки птички, които не се страхуват от хората“, казва тогава Джордан, който посещава Мидуей общо осем пъти.

През 2018 г. излиза документалния му филм „Албатрос“, който той подготвя четири години. Година по-рано излизат други два филма за замърсяването на океаните и дивата природа. сериалът на сър Дейвид Атънбъро „Синята планета 2“ и “Пластмасов океан”, продуциран от режисьора Джо Рукстън.

Рукстън, който е основател на благотворителната организация за опазване на морската среда Ocean Generation, показва направените от Джордан снимки от Мидуей.

„Хората реагират на показаното, защото виждат пластмасата, която използват в съвсем малки природни неща - като миди, стриди, дори зоопланктон“, коментира режисьорът.

Той показва голям стъклен буркан с цветни пластмасови предмети – касета за принтер, топка за голф, четка за зъби, четири запалки – всички те са извадени от стомасите на албатроси.

 „Това промени сърцата и умовете на хората, с които разговарям. В нашето ДНК е да разбираме океана“, споделя той.

След кадрите на Джордан тръгва „огромен океански активизъм“, появяват се нестопански организации, почистват се плажове, дискутира се законодателство за пластмасите, водят се дискусии в училищата и университетите, на работните места.

През март 2023 г. учени от Природонаучния музей в Лондон идентифицират ново заболяване при морските птици, причинено от поглъщане на пластмаса. Пластикозата уврежда храносмилателния им тракт, което води до инфекция и паразити, а способността им да усвояват храната ефективно, е ограничена.

Бъдещето е мрачно: На отдалечен остров откриха пластмасови камъни (СНИМКИ и ВИДЕО)

Според Рукстън обаче отношението ни към пластмасата се променя.

„Няма съмнение, че нещата се подобряват. В различни страни по света влязоха в сила забрани за всичко – от пластмасови микрозърна в пастата за зъби до тампоните за уши, сламки и торбички.

В началото на юни тази година продължиха и преговорите между 175 стани за разработване на правно обвързващ Глобален договор за пластмаси, който трябва да бъде приет до 2024 г.

Новото международно споразумение ще работи за много по-координиран и всеобхватен подход за намаляване на глобалното замърсяване с пластмаса чрез предприемане на мерки като данъчно облагане на чиста пластмаса и забрана на всички ненужни пластмаси за еднократна употреба. Страните се съгласиха да създадат първи проект на договора до ноември 2023 г.

Но когато става въпрос за намиране на решения, Джордан все още смята, че нещо липсва. Според него успешното справяне със замърсяването с пластмаса зависи от възстановяването на връзката ни с природата.

„Милиони хора се събуждат, но е странно, че огромно мнозинство от хората, които са на власт в нашия свят -  президенти и ръководители на нашите компании и големи институции, са най-откъснати от природния начин на живот.

„Всеки път, когато бях с птици, които умираха, и много пъти, в които бях сред вече загинали животни, мъката беше невероятно силна. Един ден осъзнаването на причината за това ме връхлетя изведнъж - обичам ги“, споделя Джордан.

 „Скръбта е пряко изживяване на любов към нещо, което губим, или към нещо, което страда. Имах свободата се потопя в него“, казва още той.