Това е нашата галактика – Млечният път. В нея вероятно има над 400 милиарда звезди, подобни на нашето Слънце. То се намира в един от спиралните ръкави на галактиката, наречен Орион.

Земята и планетите от Слънчевата система се движат около нашата звезда по орбити с формата на елипса. На тези, които имат луни, а това са всички без Меркурий и Венера, се случва едно впечатляващо явление. Астрономите го наричат слънчево затъмнение.

От Земята можем да го наблюдаваме, когато Слънцето, Луната и нашата планета застанат в права линия. Тогава денят се превръща в нощ и настъпват... 150 секунди мрак.

Митове за астрономическото явление

Слънчевите затъмнения впечатлявали, но и шокирали хората през хилядолетията.

Снимка: iStock

В Древна Индия вярвали, че полубогът Раху поглъщал Слънцето и Луната. Подобен е и китайският мит, според който небесен дракон изяждал светилото. Скандинавските народи считали Слънцето и Луната за богове, които пътуват по небето с колесници. Когато два огромни вълка ги настигали, се случвали и затъмненията.

„Пълните слънчеви затъмнения са може би един от най-красивите феномени, които може да наблюдаваме въобще от Земята”, каза доц. д-р Росица Митева от Институт за космически изследвания и технологии към БАН.

Снимка: iStock

Затова векове наред астрономите внимателно следят, изучават и разкриват тайните на небесното явление.

Първите в света кинокадри на пълно слънчево затъмнение са заснети в Индия през 1900 г. от английския изобретател Кевин Маскелайн.

„Такива явления се наблюдават само от много малка територия на Земята. Съответно, в един човешки живот един човек може да види много повече лунни затъмнения, отколкото слънчеви”, обясни Цветан Цветков, асистент в Института по астрономия към БАН.

В България за последен път имахме късмет да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение на 11 август 1999 година. Тогава пътят на лунната сянка премина над най-североизточните райони от нашата страна.

В 12:36 ч. Луната започна да закрива Слънцето. Пълната фаза, или така нареченият тоталитет, продължи 147 секунди. През това време беше отчетен спад на температурата в България с 2-3 градуса.

„Почти от цяла Европа имаше екипи за наблюдение на затъмнението. Ние бяхме в покрайнините на град Шабла. Условията обаче, бяха перфектни”, спомня си д-р Никола Петров от Национална астрономическа обсерватория "Рожен".

Въпреки това, зрителите на затъмнението по държавната телевизия останаха доста разочаровани. Вместо черно Слънце, те видяха черен екран. Оказа се, че върху обективите на телевизионните камери били поставени неподходящи филтри. Би Би Си нямаха такъв проблем и излъчваха събитието в реално време. Любители с видеокамери от Франция и Германия също успяха да заснемат астрономическия феномен, който ще се случи отново над България чак на 3 септември 2081 година.

Снимка: iStock

Всяка година от различни места на нашата планета могат да се наблюдават не повече от 4 пълни слънчеви затъмнения. Затова българските учени и любителите на астрономията пътуват по целия свят, за да видят, заснемат и изследват как Луната закрива Слънцето.

Ловци на слънчеви затъмнения

„Ние сме ловци на слънчеви затъмнения. Всъщност, ние сме любители астрономи, и всякакви интересни астрономически явления искаме да ги преследваме, да ги хванем, да ги уловим, да си ги занесем като трофей вкъщи”, каза Боряна Бончева от Астрономическа асоциация София.

Лятото на 2017 г. предостави такава възможност. Тогава медиите го нарекоха "Голямото американско слънчево затъмнение".

Това беше първото затъмнение от 99 години насам, което премина от северозападните до югоизточните Съединени щати и се превърна в астрономическото събитие на 2017 г.

Професор д-р Мариана Лазарова беше сред ръководителите на специален проект, който засне всички фази на затъмнението по целия му път над Съединените щати. Тя преподава физика и астрономия в университета на Небраска.

Продължи да четеш