Вече няколко дни зрителите на bTV стават съпричастни с трагедията в Турция след земетресението на 6 февруари благодарение на репортерите на bTV Иван Георгиев и Бесте Сабри. Разговаряхме и с двамата, докато са на терен в Турция за най-големите предизвикателства на професията в такива моменти.

„Опустошеният Хатай – тази гледка е смразяваща. Имаше повече специализирани погребални автомобили, отколкото линейки по пътя. Това те кара да настръхнеш“, разказва специалният пратеник на bTV в Турция Бесте Сабри.

Снимка: Бесте Сабри

„В Хатай имахме чувството, че е краят на света и единици са оцелелите. Там останахме без думи. Безизходицата на хората може би я усетихме най-силно ние, защото в последните дни те вече бяха съкрушени, казваха ни „Дават ни храна, нищо не искаме, искаме си близките, моля ви“, казва Бесте.

Тя разказва за гледката, която никога няма да забрави.

„Една сутрин десетки бяха наобиколили линейка, в която беше поставено безжизненото тяло на жена. Беше хаос. Чуваха се викове на медиците – „Жена с рижава коса“. Хората просто искаха да разберат дали това е техен роднина и влизаха един по един в линейката, за да разпознаят тялото“, разказва Бесте.

Снимка: Бесте Сабри

„Никога няма да забравя и думите – „Толкова е тежко, че се радваме, когато поне можем да погребем близките си“, допълва тя.

Работата по време на извънредни и трагични събития е изключително трудна и Бесте Сабри признава, че това я мобилизира.

„Знаеш, че носиш отговорност, ти си очите и ушите за хиляди хора, които следят събитието. Това ме мобилизира и така успях да се абстрахирам от личните си емоции, за да мога да свърша работата си по най-добрия начин. Мъката на хората е наописуема. Когато видях бедствието и разрухата в очите на хората, разбрах колко сме благословени ние“, казва тя.

Снимка: Бесте Сабри

Признава, че работата изисква от журналиста да може да се дистанцира в тежки ситуации, но винаги трябва да има емпатия към събеседника, за да се предаде и неговата емоция.

„За да предадем най-обективно събитията, с оператора Огнян Кръстев непрекъснато се опитвахме да следим разказите на хората, местните медии и да разговаряме с властите на място. Имаше военни, които ни казваха „Ние не можем да застанем пред камерата, но моля ви кажете, че има нужда от помощ тук в Кахраманмараш, защото силите са концентрирани на определени места само“. Това показва единството в тази ситуация, всички искат да помогнат, но просто мащабите на трагедията са огромни“, разказва тя.

Екипът ни е бил принуден да спи в автомобила си, защото повечето сгради са били сринати
Снимка: Бесте Сабри

„С оператора Огнян Кръстев нощувахме в Антакия в кола за една нощ, усетихме вторичен трус около 6 часа сутринта и беше кошмарно, а хората там живеят така от почти седмица и дори не знаят къде ще отидат след това, просто оцеляват“, казва тя.

Признава, че това да знаеш местния език е от огромно предимство. „Това не само помага, но и е необходимо особено в такава апокалиптична обстановка. Мисля, че когато говориш с пострадалите на родния им език, изграждаш много по-голямо доверие у тях. Знанието на турски език ми помогна да се ориентирам в ситуацията за секунди, което беше нужно“, казва Бесте Сабри.

„В подобна ситуация човек трябва да си напомня каква е мисията му на това място, за какво е там, а не да се самосъжалява, а и няма време за това. Просто поглеждаш съдбите на хората около теб и разбираш, че те скоро няма да излязат от този ад“, казва специалният пратеник на bTV.

А към пострадалите хора в Турция, тя има само една дума – cesaret или кураж!