Днешният 24-и май се отбелязва от сънародниците ни навсякъде по света.
За 300 хиляди бесарабски българи в Украйна той е един от най-важните празници.
Как бесарабската общност съхранява живи традициите през вековете? Цветана Балабанова и операторът Александр Осиченко посетиха едно българско село.
Село Кулевча с 4 хиляди души население може да се похвали не с един, а с цели четири танцови състава. Три пъти в седмицата гимназистите се събират тук, за да учат български народни танци.
„У дома моите родители често гледат български канали. И у нас много български песни може да се чуят“ казва Даша Самокиш.
„Любя българските танци, любя песните българските – ми се нрави всичко – тяхната симфония...“, казва Дима Панчук.
В Кулевча е и едно от 27-те български училища в Украйна. За хореографа Анастасия Кимуржи да предава на другите чрез танца любовта към прародината е най-благородната мисия.
„Ние пазим нашата култура и искаме да не пропадне тази култура, защото сега много други – украинска култура, която също на първо място, и искаме…българско село трябва да има българска култура, български традиции“, казва Анастасия Кимуржи, хореограф.
Въпреки че за разлика от Одеса, тук досега не са падали ракети и дронове, селото също живее в ритъма на въздушните сирени.
Обща е и тревогата за близките. Братовчед на Павел е част от противовъздушната отбрана на Киев. Чичото на Маша също е на фронта – още от първите дни на войната.
„И морално, и физически очень му е тежко, постоянно той се нахожда в разни боеви действия, дето той може просто да не се върне оттам“, споделя Маша Качанова.
Над 90 души от общината са мобилизирани и до днес. 8 от тях са загинали, други трима са в неизвестност. Паметта им пази специален мемориал, каквито има в цяла Украйна.
На съседния площад дълги години е имало паметник на Ленин. Той е демонтиран и от 2017-а година насам за гордост на селото тук се издигат братята Кирил и Методий.
А на метри друг, много по-стар паметник е запечатал имената на първите преселници, дошли тук от България. През 1830-а година 39 души пристигат от село Кюлевча в Шуменска област. И създават новия си дом – Кулевча.
„Нашият език е, както казват старите – именно кулевчанският език е най-приближен до историческия български език, че ние приказваме по-натурално по български, отколкото в България“, казва Михаил Попов кмет на с. Кулевча.
Малкото селце е прочуто в Бесарабия и със своя български музей. Първоначално неговият създател – Васил Каралийски – просто събира вещите на своите прабаба и прадядо. Постепенно, поощрен от съселяните си, отваря колекцията за посетители.
„Тук всичките експонати, практически всичките аз ги взех от къщата, където живеех, и максимално близко до оригинала – както беше, както го запомних, точно така го пренесох и го сложих“, посочва Васил Каралийски, създател на български музей
От 2009-а насам музеят посреща гости от всички краища на Украйна, Европа и дори от далечно Чикаго. Васил от години събира архивни документи и вече пише книга за историята на селото. Осмо поколение кулевчанин, след като изследва собствения си род, започва да се занимава професионално с изготвяне на родословни дървета за другите.
„Евангелие, което е напечатано 1875 година. За мен то е много ценно, защото беше притежание на моя пра-пра-прадядо и той е бил първият, който е роден на новото място тук, в Кулевча след преселването от България“, посочва Каралийски.
Обратно в Двореца на културата младежите мечтаят за бъдещето. Някои от тях вече са посещавали прародината, други правят планове.
„Мисля, если няма да се закончи войната, да ида в България да се уча там. Пък като ще се закончи войната, то може просто да ида там да видя красоти“, казва Павел Палжок .
„Аз мечтая за мир в нашата страна, мечтая всичките хора да бъдат щастливи, здрави, всичко да бъде хубаво и нашето село да процветава и да процветава“, казва Маша Качанова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
