България е сравнително назад сред страните членки на Европейския съюз по употреба на наркотици и свързаните с нея смъртни случаи. Това сочат национални данни, представени в публикувания днес годишен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН), който обхваща 28-те държави от ЕС плюс Норвегия и Турция.
По повечето основни показатели за употребата на наркотици и свързаните с нея смъртни случаи България е под средното за Европейския съюз равнище. Буди обаче тревога липсата или ограниченият характер на мерките за превенция на наркотиците и лечение на наркозависимости, показват включените в доклада статистически таблици и данни.
През 2012 г. в България са били регистрирани 24 смъртни случая в резултат на свръхдоза, или 4,8 на 1 милион души от населението (на възраст между 15 и 64 години), при средно 17,1 на 1 милион за ЕС.
Повече от 80 милиона европейци, почти една четвърт от възрастните граждани на ЕС (между 15 и 64 години), са употребявали незаконни наркотици някога през живота си. Докато в някои страни - Дания, Франция и Великобритания - това важи за около една трета от населението на възраст между 15 и 64 години, то в България този дял е под една десета.
По диагностицирани случаи на заразени с вируса на СПИН сред инжекционно употребяващите наркотици България е малко над средното равнище - 5,5 на 1 милион души (40 човека), при средно 3,1 на 1 милион за 28-те, Норвегия и Турция.
7,5 процента от българите са опитали канабис някога през живота си - близо три пъти по-малко от средното за Европейския съюз ниво (21,7 процента). 8,3 процента от младежите в България (на възраст между 15 и 34 години) са употребили този наркотик през последната година, при 11,2 процента средно за ЕС. Само 3,4 процента от пациентите, постъпили на лечение в страната за употреба на наркотици (67 души), са зависими от канабиса, при средно 27,6 процента за Европейския съюз, Норвегия и Турция.
За сметка на това цели 82,5 процента от пациентите, постъпили на лечение в България за употреба на наркотици (1631 души), са зависими от опиоиди, при средно 45,5 процента за 30-те обхванати от доклада държави.
Екстази е основният употребяван стимулант в България, както и в други съседи от региона (Турция, Гърция и Румъния), докато на европейско равнище такъв си остава кокаинът. 2 процента от българите на възраст между 15 и 64 години са опитвали някога този наркотик през живота си при средно 3,1 процента за ЕС. През последната година обаче екстази са употребили 2,9 процента от младите хора в България (между 15 и 34 години) - близо три пъти над средното за съюза равнище от 1 процент.
По употреба на амфетамини сред младежите изобщо страната е в тревожната втора категория (държави, където този вид дрога през последната година са опитали между 1 и 1,5 процента от населението между 15 и 34 години). 1,3 процента от младите хора в България са опитали наркотици от този род - над средното за Европейския съюз ниво от 0,9 процента. В по-общ план обаче амфетамини са взимали някога през живота си 1,2 процента от българите - близо три пъти под средното за ЕС равнище от 3,4 процента.
Само 2,2 процента от пациентите (43 души), постъпили на лечение в България за наркозависимист, са били пристрастени към амфетамините, при средно равнище от 7,1 процента за 30-те държави, обхванати в доклада.
Употребата на кокаин, "наркотика на богатите", в България си остава на ниско равнище. Само 0,9 процента от българите на възраст между 15 и 64 години са взимали този вид дрога някога през живота си, при 4,2 процента средно за Европейския съюз. Сред младежите, употребили кокаин през последната година, този дял е още по-нисък - едва 0,3 процента, при 1,7 процента средно за ЕС. Само 0,5 процента от пациентите, постъпили в България за лечение на наркозависимост, са били пристрастени към тази дрога.
По конфискации, страната е на сравнително челно място в Европейския съюз по заловен през 2012 г. хероин - 285 килограма, при общо 4977 кг. Убедителен лидер е Турция, която е конфискувала 13 301 кг - близо три пъти повече, отколкото всички страни членки на ЕС взети заедно. При кокаина, в унисон с ниското потребление, в България са били заловени само 115 кг, при общо 71 540 кг в 30-те държави, включени в доклада. При амфетамините, страната също е на сравнително назад с 84 конфискувани килограма, при общо 6737 кг в 28-те държави от ЕС плюс Норвегия и Турция. Ситуацията е аналогична и при екстази. В България са били конфискувани едва 6164 кг от този наркотик, при общо близо 7 милиона в 30-те страни.
При канабиса ситуацията е обезпокоителна. България е шеста сред обхванатите в доклада държави по конфискувано количество канабис смола - 15 967 кг при общо 486 442 кг за 30-те държави. При канабиса страната също е на сравнително челното 11- о място с 1319 заловени килограма - количество, което обаче е малък дял от конфискуваните общо 229 552 кг, над половината от които в Турция. В България са били заловени 2517 кг растения канабис при общо 44 863 кг за 30-те държави.
Буди тревога липсата или ограниченият характер на мерките за превенция на наркотиците и лечение на наркозависимостите в България, показват съдържащите се в доклада статистически таблици и данни. Психотерапията е бил преобладаващият терапевтичен подход в рамките на програмата за стационарно лечение в страната през 2011 г., при условие че по-голямата част от останалите страни членки са прибягвали до комбинирани и други по-модерни подходи.
През същата година в България също така не е била достъпна опиоидна заместваща терапия в програми за стационарно лечение. Липсвали са и мерки на междинния пазар на труда за пациентите на лечение за употреба на наркотици, което е затруднявало социалнанта реинтеграция на наркозависимите.
