Стоян Маринов и трите му деца са били в базовия лагер под Еверест половин час преди смъртоносната лавина след земетресението в Непал.
Днес те се намират на безопасно място – във Фериче, с повече от 1000 м по-ниско от мястото на планинската трагедия в Базов лагер Еверест. В писмо до bTV той отправи препоръки към българите в Непал.
„Всички роднини и приятели се надпреварват да ни съветват да се върнем час по-скоро на родна земя. Надявам се това да послужи и на други в нашето положение - за Бога не се втурвайте към изхода! Точно това прави тълпата! А тълпата тъпче, мачка и блъска! Друго няма да получите. Давате ли си сметка, че единственият бърз изход от региона е посредством 30-минутен полет в 15-местен витлов самолет? Който трябва да излети от 500-метрова наклонена писта, нацепена от земетресението и който после трябва да кацне на летището в Катманду, което между впрочем е доста зле оборудвано за условия като дъжд и мъгла”, написа Маринов.
Той обяснява, че засега ще останат в планината, където може и да няма „полуготови индийски спагети и Сникерс”, но има „картофи, зеле, яйца, какво е родила студената почва”. „Предпочитам да останем в планината. Това е жива планина и някои изпитват трудности да го проумеят! Тя е блага със смирените и гневна със наглите”, казва мъжът.
Прочетете цялото писмо на Стоян Маринов:
„В момента сме във Фериче. Населеното място се намира в широка долина с надморска височина 4200м. Това е с повече от 1000 м по-ниско от мястото на планинската трагедия в Базов лагер Еверест (5364м). Тук днес грееше слънце, яковете пасяха спокойно, дребни розови цветенца са накацали навсякъде из тревата. Местоположението е стратегическо за планинските спасители, тъй като е благоприятно за кацане на хеликоптери - единственият моторизиран транспорт в целия регион.
През последните два дни оттук, на път за Базов лагер, прелетяха поне 50 пъти, разнасяйки странна комбинация от багаж, пътници и трупове. По вътрешни данни (от екипажите на хеликоптерите) загиналите са над 20, до момента са извозени само 8. Има и много изчезнали. Имайки предвид спецификата на терена и температурите, шансовете да са между живите са ограничени. Чудесно е, че времето позволява полети все пак. Сутринта, на закуска, се оплакаха, че има заседнали облаци между Горак Шеп и Базов лагер.
Всички експедиции до връх Еверест се отменят и покрай нас се точат кервани якове с оцелял багаж и разочаровани катерачи на път към къщи. След гигантското свличане на хиляди тонове лед и скала, пътят между Базов лагер и Лагер 1, т.нар. Khumbu Icefall, не съществува. Катерачите, в капан на Лагер 1 ги извозват с хеликоптер до остатъците от Базов лагер. Пилотите не смеят да изгасят двигателите по време на престоя там, тъй като след това рискуват да си ходят пеша, а лагерът да се сдобие с още един паметник на човешката самонадеяност.
Повечето хижи във Фериче са пострадали от земетръса. Тук зидарията, особено на по-старите сгради, почти изцяло е заложена на добре оформени скални късове под формата на едностранно челосани каменни тухли, подредени в два реда, за да оформят двустранен равен зид. Бетонни пояси и шайби има само в хижите, строени преди по-малко от 5-6 години. Всички останали разчитат на доброто сцепление на късовете и на майсторлъка на зидарите. В момента има хижи с паднали ъгли, външни стени, подпокривни арки. Вече се работи по възстановяването - трудоемко, но неотложно - сезонът е в разгара си.
Нека не смесваме понятията - сезонът за катерачите на Еверест приключи рязко и трагично, но в региона има още много върхове за покоряване - Имджа Тсе (Island Peak), Ама Даблам и други красавци. Също така, едно сериозно перо на туристическата индустрия тук са т.нар. трекери, т.е. обикновени баир-будали като мен и децата.
Длъжен съм да разсея и още една заблуда - по пътя на логиката, щом в Катманду е толкова тежко положението, какъв ли е ужас горе, по чукарите... За наш късмет, тук нещата са спокойни и под контрол. Спадителните операции кипят с пълна сила. Всички хижи, с изключение на геройски загиналите разбира се, функционират и обслужват хора. Има малка паника сред местните, повечето от които в момента спят на палатки.
Искам да наблегна и на още нещо - всички роднини и приятели се надпреварват да ни съветват да се върнем час по-скоро на родна земя. Надявам се това да послужи и на други в нашето положение - за Бога не се втурвайте към изхода! Точно това прави тълпата! А тълпата тъпче, мачка и блъска! Друго няма да получите. Давате ли си сметка, че единственият бърз изход от региона е посредством 30-минутен полет в 15-местен витлов самолет? Който трябва да излети от 500-метрова наклонена писта, нацепена от земетресението и който после трябва да кацне на летището в Катманду, което между впрочем е доста зле оборудвано за условия като дъжд и мъгла. За последните 48 часа има осъществени половин дузина полети, което прави 60-70 души.
А колко още се трупат в ограничените хижи в Лукла? И спят по пейките на чайните, поради липса на свободни легла. А дори да приемем, че се доберете със зъби, нокти и повечко късмет до полет, дали в Катманду ви чакат с червен килим, хляб и сол? Там, където в момента горят огромни клади с мъртъвци.
Не мисля. Предпочитам да останем в планината. Това е жива планина и някои изпитват трудности да го проумеят! Тя е блага със смирените и гневна със наглите. Доставките на полуготови индийски спагети и Сникерс ще секнат от Катманду, но хората тук не чакат наготово - има картофи, зеле, яйца, какво е родила студената почва."
