Екип от биоинженери в Австралия са разработили малък гъвкав робот, който може да се използва за 3D отпечатване на тъкани и органи директно в човешкото тяло, с надеждата да рационализират бъдещите медицински процедури. За това съобщава Ройтер.
3D биопринтирането е процес, при който се отпечатват човешки тъкани и органи с помощта на биомастило и живи клетки, за да се „поправят“ някакви вътрешни увреждания. Използването на живи клетки в процеса на печат позволява на тези създадени от човека структури да се слеят естествено с човешкото тяло и да продължат да растат.
Понастоящем биоматериалите се създават извън тялото и се трансплантират по хирургичен път. Но това е свързано с кръвозагуба и възникването на инфекции.
Новото устройство беше представено днес от ръководителя на екипа д-р Тан Нхо До. Той го нарича F3DB и обяснява, че то ще елиминира съществуващите към момента усложнения от хирургичните интервенции, защото ще отпечатва тъканите и органите директно в тялото на пациента. Процедурата ще наподобява много ендоскопските операции.
„Понастоящем няма технология, която да извършва директно 3D принтиране в човешкото тяло. F3DB разполага с триосна печатаща глава, която може да се огъва и усуква с помощта на хидравликата на върха на меката роботизирана ръка. Печатащата дюза може да принтира предварително програмирани форми или да се управлява ръчно, ако се изисква по-сложен или неопределен печат“, каза директорът на лабораторията по медицинска роботика на университета на Нов Южен Уелс д-р Тан Нхо До, цитиран от Ройтерс.
Най-малкият прототип на устройството има диаметър приблизително 11-13 мм, подобно на търговски ендоскоп, но може да се изработи и в по-големи размери при необходимост. Печатащата дюза на устройството също може да бъде променена, за да действа като скалпел, като водна струя или за запечатване на раната, за да се ускори процеса на оздравяване.
Екипът вече е тествал клетъчната жизнеспособност на биоматериалите, след като са били отпечатани от F3DB. Резултатите показват, че по-голямата част от клетките останат живи след отпечатването и продължават да растат през следващата седмица.
Д-р Тан Нхо До вярва, че устройството може да се въведе в рутинна медицинска практика през следващите пет до седем години. В момента екипът му прави допълнителни клинични изпитвания.