Индийски стартъп намери приложение за тоновете цветя, които задръстват река Ганг. В прашен комплекс в северния индийски град Канпур се намира стерилизирана лаборатория с инкубатор, пълен с колби. Всяка от тях съдържа течност, която прилича на закваска.

В съседното помещение има метален цилиндричен съд - биореактор, подобен на тези, които произвеждат антибиотици. Но това не е фармацевтично съоръжение, което да спасява от инфекции. То помага както на реките в Индия – да станат малко по-чисти, така участва и в процеса по разработването на нов материал – Fleather, който може да се превърне в устойчива алтернатива на животинската кожа в модната индустрия.

Fleather е деликатен и гладък на допир и се изработва от тонове изсъхнали цветя от индийските храмове, разказва Би Би Си.

Създателят на стартъпа Phool Анкит Агарвал иска да остави животинската кожа в историята и да даде възможност за произвеждането на алтернативи, които са на растителна и гъбична основа. Той смята, че традиционната кожена индустрия е възможно да бъде съборена при нарастващия интерес към веганската мода.

Опасностите за околната среда при производството на кожа от животни

Производството на кожа от животни носи опасности за околната среда. При третирането ѝ с химикали се освобождават токсични тежки метали, които често стигат до водоемите.

Отглеждането на едър рогат добитък с цели за модната индустрия произвежда парникови газове и допринася за обезлесяването. Активистите за правата на животните също осъждат процеса, като посочват нехуманните условия в кланиците.

2015 г. - свещената река Ганг, в която плуват множество боклуци

Идеята за стартъпа се появява една студена зимна сутрин през 2015 г., когато Анкит Агарвал и негов приятел се отправят към оживения бряг на река Ганг, която е определяна за свещена.

По сивата и видимо замърсена вода обаче плуват множество боклуци. Сред тях са и тонове цветя – невени, рози, хризантеми, изхвърлени от храмовете. Тези цветя се използват в индуистки ритуали и също се смятат за свещени. Това означава, че те не могат да се изхвърлят заедно с други отпадъци.

Ароматни пръчици от цветя

Пускането и по водите на реките понякога е част от ритуала. Агарвал иска да доведе до някаква промяна. Две години по-късно той започва да преработва мъртвите цветя в ароматни пръчици и основава Phool, което на хинди означава „цвете“.

Индийски технологичен институт в Канпур подпкрепа стартъпа, а боливудската звезда Алиа Бхат се превръща в един от основните му инвеститори. Всяка сутрин камиони на Phool започват да обикалят храмовете на Канпур, събирайки мъртвите цветя, преди да бъдат изхвърлени в Ганг. Във фабриката на Phool работниците разделят листенцата им и ги оставят да изсъхнат. След това изсушените венчелистчета се стриват на прах, от което се прави „тесто“ с етерични масла. Работниците го навиват и създават ароматни пръчици.

Компанията скоро открива обаче, цветята могат да имат и много по-мащабна и идейна употреба.

Случайно откритие

В един влажен ден през 2018 г. Начикет Кунтла, ръководител на отдела за изследване и развитие в Phool, и други учени от компанията забелязват белезникав слой върху купчина отпадъчни цветя на пода във фабриката.

Когато проверяват от по-близо, виждат тънка фиброзна мрежа. Оказва се, че гъбичен микроорганизъм се опитва да расте върху цветята, докато се храни от целулозата в тях. Заинтригувани от процеса, изследователите на Phool започватва да експериментират. Те извличат микроорганизми от джунглата до Канпур и захранват отпадъците от цветя с различни микробни щамове. Опитват при различни условия – с различни температури и влажност, за да видят как ще растат при контролирани условия в лаборатория.

В първоначалните експерименти се произвежда дебел материал от типа на стиропор, който може да се използва за опаковки. Но изследователите скоро осъзнават, че структурата на микробния растеж им е особено позната. Тогава някой реагира, че усещането при допир е като галенето на дрехи от животинска кожа.

Въпросът пред екипа вече е дали може да създаде материал, подобен на плат.

Храна за микроорганизмите

За да помогнат на микроорганизмите да черпят хранителни вещества по-ефективно и да се развиват по-добре, изследователите започват да ги хранят с вода, в която са се варили цветя.

„Микроорганизмът се храни с това и расте“, обяснява Амен Талукдар, научен сътрудник в Phool. Той произвежда молекули, които са подобни на молекулите в кожата.

Така през 2021 г. резултатът вече е Fleather. Микроорганизмите в колбите постепенно се увеличават, като ги захранват с богата на хранителни вещества цветна течност. След като тя се превърне в гъста суспензия, което показва, че микробът е достигнал зрялост, сместа се излива в тави, за да подтикне фиброзния растеж и да приеме формата на голямо платно.

След това то се оставя да "почине" за няколко дни, през които се оформя допълнителен слой, който наподобява кората на сирене бри.

След това с помощта на прах от дървесна кора се доизсушава, боядисва се и се щампова с шарки. Крайният резултат е мек и еластичен лист, който на допир невероятно прилича на животинска кожа.

Портфейли, чанти, сандали и маратонки

Досега Phool е успял да направи няколко прототипа на Fleather - портфейли, чанти, сандали и маратонки.

Въпреки това материалът към момента не е подходящ за артикули като колани, които изискват по-здрава кожа. Текущите експерименти на компанията са фокусирани изцяло върху това как да се увеличат плътността на влакната, за да се получи по-здрав материал.

Според представителите на компанията те са на 10% от финалните стъпки.

„Може да стигнем до пробив, който Индия ще предостави на света“, казват нейните основатели.

Fleather вече привлича вниманието в света. Сега Phool работи с PVH – американска компания за облекло, която притежава марки като Calvin Klein и Tommy Hilfiger.

Британски производител на луксозни автомобили и друг американски моден търговец също са проявили интерес към Fleather.