Атентатор самоубиец е предизвикал експлозия в метрото на Санкт Петербург. Има подозрения, че той е свързан с радикални ислямистки групировки, забранени в Русия. Това е заявил пред Интерфакс източник от правоохранителните органи.

По последни данни 11 души са загинали при взрива, а ранените са 45. Състоянието на четирима от тях е крайно тежко, съобщи здравният министър Вероника Скворцова.

Няма пострадали българи, съобщи за bTV генералният ни консул в Санкт Петербург Светлозар Панов. В града живеят около 500 сънародници, голяма част от които са студенти.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Според „Комерсант” службите са знаели за подготвян терористичен акт в града. Данни за него те получили от арестуван руски гражданин, който е бил сътрудник на „Ислямска държава”. Той обаче бил ниско в йерархията и информацията, която дал, не била достатъчно пълна, за да се предприемат конкретни действия извън това да блокират няколко свързани със задържания телефонни номера, които е използвал.

Смята се, че бомбите в метрото са били две, като едната не е сработила. И двете са били активирани дистанционно чрез мобилни телефони. Има съмнения, че именно блокирането на номерата може да е затруднило терористите.

Кой е атентаторът (и кой не е)

Властите са установили самоличността на заподозрения атентатор самоубиец - 23-годишен мъж от Централна Азия, който внесъл в раница взривното устройство в метрото. Вероятно родината му е Киргизстан.

Мъжът, заснет на камерите за наблюдение и заподозрян по-рано за участие в нападението, сам се е явил в полицията и е заявил, че няма нищо общо с експлозията.

Такъв вид атентат не се извършва случайно, категоричен беше в студиото на "Тази сутрин" дългогодишният кореспондент на БНР в Москва Валери Тодоров. Той отбеляза, че вчерашната атака е необичайна, защото до момента службите са предотвратявали атентати в Петербург, но такива, готвени от десни радикали. По думите му ислямският тероризъм в Русия е свързан повече с атентати в градове с военни щабове и големи военни подразделения.

Тодоров посочи, че взривилата се бомба е била направена с цел да причини максимални поражения, но, по данни на експерти, конструкцията й е била много елементарна, което показва, че все пак зад взрива не стои организация с голям опит в този тип действия.

Политическият ефект

"Водеща е политическата следа", категоричен беше Валери Тодоров. Атентатът съвпадна с посещение на президента Владимир Путин в родния Санкт Петербург за участие в медиен форум и среща с президента на Беларус Александър Лукашенко.

Освен това атаката съвпадна с безпрецедентни граждански протести в по-големите руски градове. "Такава терористична вълна може да е част от подготовката за президентските избори през 2018 г. в Русия", отбеляза журналистът.

Той коментира, че е възможно атентатът да даде формален повод на политическото ръководство в Москва да разшири правомощията на силите за сигурност, но изрази надежда, че това няма да доведе до задушаване на протестите, които са насочени срещу корупцията на високо ниво - проблем на руската държава, не по-малък от тероризма.