Никой никога не е бил толкова далеч от дома, колкото астронавтите от мисията „Артемис II“.
Но въпреки че Земята се отдалечава все повече, те продължават да поддържат постоянна връзка с центъра за управление на полета в Хюстън, Тексас. Спокойните думи от екипа на НАСА дават на екипажа утешителна връзка с дома, пише Би Би Си.
Тази връзка обаче е на път да бъде прекъсната.
Когато астронавтите преминат зад Луната около 23:47 британско време (01:47 българско време) в понеделник, радиосигналите и лазерните сигнали, които позволяват двупосочната комуникация между космическия кораб и Земята, ще бъдат блокирани от самата Луна.
За около 40 минути четиримата астронавти ще бъдат сами, всеки със своите мисли и чувства, пътувайки през тъмнината на космоса.
Пилотът на „Артемис“ Виктор Глоувър сподели, че се надява светът да използва това време, за да се обедини.
„Когато сме зад Луната, без контакт със Земята, нека използваме това като възможност,“ каза той пред Би Би Си Нюз преди мисията. „Помолете се и ни изпратете добри мисли и чувства, за да възстановим връзката с екипажа“.
Преди повече от 50 години астронавтите от програмата „Аполо“ също са изпитали изолацията, породена от загубата на сигнал по време на своите мисии до Луната.
Това се е отразило най-много на Майкъл Колинс от „Аполо 11“.
През 1969 г., докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влизат в историята, правейки първите стъпки на лунната повърхност, Колинс остава сам в командния модул, обикаляйки около Луната. Когато неговият кораб преминава зад обратната страна, връзката както с двамата на повърхността, така и с центъра за управление, изчезва за 48 минути.
Той описва преживяването в мемоарите си от 1974 г. Carrying the Fire, като казва, че се е чувствал „наистина сам“ и „изолиран от всякакъв познат живот“, но не е изпитвал страх или самота.
В по-късни интервюта той описва спокойствието и умиротворението, породени от радиомълчанието, като казва, че то му е дало почивка от постоянните команди на центъра за управление.
На Земята прекъсването на връзката ще бъде напрегнат момент за тези, чиято задача е да поддържат контакт с космическия кораб. В станцията Goonhilly Earth в Корнуол, в Англия, огромна антена събира сигнали от кораба „Орион“, внимателно определяйки местоположението ѝ по време на цялото ѝ пътуване и предавайки тази информация обратно към централата на НАСА. Мат Косби, главен технологичен директор на Goonhilly, заяви пред Би Би Си: „Това е първият път, когато проследяваме космически кораб с хора на борда. Ще бъдем леко изнервени, когато той премине зад Луната, а след това ще бъдем много развълнувани, когато го видим отново, защото ще знаем, че всички са в безопасност“.
Но надеждата е, че тези прекъсвания в комуникацията скоро могат да останат в миналото. А според Косби това ще бъде от съществено значение, тъй като НАСА - и други космически агенции по света, започват да изграждат база на Луната и да разширяват по-нататъшните изследвания.
„За устойчиво присъствие на Луната е необходима пълна комуникация - нужна е 24 часа в денонощието, дори и от обратната страна, защото и тя ще трябва да бъде изследвана,“ каза той.
Програми като „Лунна светлина“ на Европейската космическа агенция планират да изстрелят мрежа от спътници около Луната, за да осигурят непрекъснато и надеждно комуникационно покритие в бъдеще.
За астронавтите от „Артемис“ времето без връзка със Земята ще им позволи да посветят цялото си внимание на Луната. Те ще прекарат този период на радиомълчание, отдавайки се на наблюдение на Луната - заснемайки изображения, изучавайки геологията ѝ и просто съзерцавайки нейното великолепие.
Когато излязат от сянката на Луната и връзката бъде възстановена, светът ще въздъхне с облекчение. А астронавтите, които пишат история, ще могат да споделят невероятните си гледки с всички у дома.
