През 1972 г. „Аполо 17“ прави последното пилотирано кацане на Луната. Сега, 53 години по-късно, „Артемис 2“ ни връща отново близо до единствения естествен земен спътник.
На пръв поглед двете мисии си приличат, но всъщност зад тях стои цяла епоха – едната е „краят“ на първия лунен цикъл, другата – „началото“ на нов и съвременен.
За да разберем защо астронавтите на НАСА отново се насочват към Луната, ще сравним по какво си приличат и по какво се различават двете мисии.
Екипаж
И двата екипажа представляват върха на избора на НАСА, но критериите за „върх“ са се променили драстично през XX и XXI век.
3-членният екипаж на „Аполо 17“ се състои от:
• командира Юджийн Сернан – ветеран от мисиите „Джемини 9“ и „Аполо 10“, последният човек, който е стъпил на Луната;
• пилота Харисън „Джак“ Шмит – доктор по геология от Харвард и единственият учен, стъпил на Луната;
• пилота Роналд Евънс, който остава в лунната орбита, докато колегите му изследват повърхността.
В „Артемис 2“ участват четирима астронавти:
• командирът Рейд Уайзман – най-възрастният човек, пътувал отвъд ниска земна орбита;
• пилотът Виктор Гловър – първият чернокож астронавт, пътувал отвъд ниска земна орбита;
• Кристина Кох – първата жена, пътувала в близост до Луната;
• канадецът Джеръми Хансен – първият астронавт, който не е американец и пътува отвъд ниска земна орбита.
Прави впечатление, че екипажът на „Аполо 17“ е съставен изцяло от американци, като се поставя акцент върху научния потенциал. При „Артемис 2“ обаче се залага върху символиката – мултинационален, етнически и джендър разнообразен екип, който трябва да представлява целия човешки род.
„Всеки ден, всеки час, всяка минута е ново преживяване. Не би ме изненадало в нечий друг живот да видим хора там за месеци и години“, каза 90-годишният вече астронавт от „Аполо 17“ Харисън Шмит за мисията „Артемис 2“.
Целите: Наука срещу системи
„Аполо 17“ е мисия с ясна научна цел – геоложко изследване на долината Таурус-Литроу, събиране на лунни проби по-стари и по-млади от тези на предишните мисии, както и търсене на следи от скорошна вулканична активност.
Резултатите са зашеметяващи – Шмит открива оранжева почва в кратера Шорти, която се оказва свидетелство за вулканични изригвания от ранната история на Луната. „Аполо 17“ поставя рекорди, устояли повече от 50 години. Астронавтите прекарват 75 часа на лунната повърхност, събират 110,4 кг лунни материали. Луноходът изминава 30,5 км. Излизанията в открития Космос на Луната траят над 22 часа. Тези данни не са надминати до днес, защото след 1972 г. никой не се е върнал.
„Артемис 2“ има принципно различна мисия – тя е тест. Не на научни хипотези, а на системи – проверка дали космическият кораб Orion и ракетата SLS могат безопасно да пренесат хора в дълбокия Космос и да ги върнат живи и здрави на Земята. Четиримата астронавти тестват животоподдържащи системи, навигация, ръчно управление на кораба и аварийни процедури.
Мисията се очаква да надмине рекорда за максимално разстояние от Земята, достигнат от „Аполо 13“ – 406 773 км. Корабът Orion прелита на около 7600 км зад обратната страна на Луната. За екипажа това е 10-дневно пътуване, в което нямат нито квадратен сантиметър под краката си, само черното безкрайно пространство и две небесни тела.
Така „Аполо 17“ може да се разглежда като крайна точка на възможностите за посещение с кацане, докато „Артемис 2“ – като първа стъпка към дългосрочно лунно присъствие – изграждане на базови станции и вероятно постоянни колонии.
Thanks to our @NASAArtemis II astronauts for working on the weekend!
— NASA (@NASA) April 5, 2026
The fourth day of their mission brought more crew preparations for Monday's trip around the Moon and stunning new images from their vantage point. What views are you most excited to see? pic.twitter.com/CFmFYQRmYT
Технология: От аналогова машина към дигитален свързан кораб
На техническо ниво двете мисии представляват различни светове. „Аполо 17“ се изпраща със „Сатурн V“ – една от най-масивните ракети в историята, създадена с аналогови системи, много ръчни контроли и ограничена изчислителна мощ:
- Командно-сервизният модул и лунният модул „Challenger“ са отделни капсули, със собствени двигатели и системи;
- Лунният ровър (Lunar Roving Vehicle) удължава радиуса на изследванията;
- ALSEP станцията и орбиталният модул изпращат данни към Земята през десетилетия.
„Артемис 2“ лети с SLS и Orion, които са изцяло дигитални и свързани системи:
• по-модерни двигатели и горивни технологии;
• софтуер за управление, автоматично навигиране и аварийни режими;
• по-висока защита от радиация и по-съвършена топлинна защита при влизането в атмосферата.
И при двете обаче се запазва базовата архитектура – ракета, стъпка, летателен апарат и връщане на Земята. Разликата е в детайла – от механична точност до цифров „интелигентен“ кораб.
Екипажът на „Артемис 2“ разполага с около 30% повече жилищно пространство, отколкото астронавтите на „Аполо 17“, чиято капсула е проектирана само за трима. Хранителното меню включва 189 различни продукта, включително кафе, барбекю говеждо и шоколад. Луксове, за които астронавтите през 1972 г. не са могли и да мечтаят.
Символизмът: Краят и началото
„Аполо 17“ завършва с дълбока меланхолия. Сернан напуска Луната с думите: „Ние дойдохме в мир за цялото човечество и ще се върнем – в мир и надежда за цялото човечество“, но „завръщането“ закъснява с повече от половин век. Бюджетите на НАСА се свиват, програмата „Аполо“ е прекратена, а Луната остава недосегаема.
„Артемис 2“ носи обещанието, което Сернан е изговорил – дълго отлагано, но не и забравено. Мисията не е финал, а трамплин към „Артемис 3“ с кацане на Луната, към постоянна лунна база и може би към Марс.
Между двете мисии лежат 54 години мълчание, геополитически промени, технологични революции и промяна на самото разбиране за това кой принадлежи в Космоса. „Аполо 17“ е връхната точка на едно съревнование между Изтока и Запада. „Артемис 2“ е началото на нещо, което може да продължи вечно.
