Гласоподавателите в 21 страни от ЕС, включително Франция и Германия, ще приключат четиридневните избори за Европейски парламент в неделя, които се очаква да изместят парламента надясно и да увеличат броя на евроскептичните националисти.

Изборите ще оформят начина, по който Европейският съюз - блок с 450 милиона граждани, се изправя пред предизвикателства, включително враждебна Русия, засилено индустриално съперничество с Китай и Съединените щати, изменение на климата и имиграция.

Изборите започнаха в четвъртък в Холандия и в други страни в петък и събота, но по-голямата част от гласовете за ЕС ще бъдат подадени в неделя, като Франция, Германия, Полша и Испания ще отворят избирателните секции, а Италия ще проведе втори ден от гласуването.

Европейският парламент заяви, че ще публикува екзитпол за целия ЕС около 20:30 ч. централно европейско време и след това първи временни резултати след 23 ч., когато бъдат получени окончателните гласове за ЕС в Италия.

Проучванията на общественото мнение прогнозират, че проевропейските либерали и Зелените ще загубят места, намалявайки мнозинството от дясноцентристите и лявоцентристите и усложнявайки усилията за прокарване на нови закони в ЕС или увеличаване на европейската интеграция.

Много избиратели бяха засегнати от кризата с цената на живота, имат опасения относно миграцията и цената на зеления преход и са обезпокоени от нарастващото геополитическо напрежение, включително войната в Украйна.

Твърдите и крайнодесни партии се възползваха от това безпокойство и предложиха на електората алтернатива на мейнстрийма.

Европейските Зелени, изправени пред негативната реакция на домакинствата, фермерите и промишлеността, са в затруднено положение заради скъпите политики на ЕС, ограничаващи емисиите на CO2. Очаква се те да бъдат сред големите губещи.

Снимка: EPA

Прогнозите за либералната група Renew Europe също са мрачни, като се има предвид очакването, че крайнодесният Национален съюз на Марин Льо Пен ще победи центристкия Ренесанс на френския президент Еманюел Макрон във Франция.

В Холандия екзитполовете от четвъртък вече показаха, че антиимиграционната партия на националиста Герт Вилдерс ще спечели седем от 29-те холандски места в Асамблеята на ЕС, от нула през 2019 г., следвайки голямата му победа на миналогодишните национални избори.

В Белгия гласоподавателите също ще могат да избират федерални и регионални камари и се очаква да подкрепят крайнодясната фламандска сепаратистка партия Vlaams Belang в рекорден брой, въпреки че все още може да бъде задържана от поста от други партии.

Прогнозите са, че дясноцентристката Европейска народна партия ще остане най-голямата група в Европейския парламент, поставяйки нейния кандидат за ръководител на Европейската комисия, сегашната Урсула фон дер Лайен от Германия, в изгодна позиция да бъде назначена за втори мандат.

Въпреки това, тя може да се нуждае от подкрепа от някои десни националисти, като Братята на Италия на италианския премиер Джорджия Мелони, за да си осигури парламентарно мнозинство, давайки на Мелони и съюзниците повече влияние.