Русия не само ще окупира целите Донецка и Луганска области, но и ще отвори коридор в Южна Украйна към полуостров Крим. Това обяви руското командване.

В този пояс се намира и най-голямото украинско пристанище на Азовско море – почти напълно разрушеният град Мариупол.

Сателитни снимки показват там масови гробове на цивилни.

Службите в града едва смогват да вадят телата на загинали в жилищните блокове и да ги погребват. Цивилните жертви в половин милионния град са над 21 хиляди. Там са останали да живеят едва около 120 000 души.

Русия отхвърли предложението на Украйна да бъдат прекратени и бойните действия през уикенда по време на великденските празници. Междувременно организацията на обединените нации определи действията на Русия в Украйна като военно престъпление и в днешния ден продължиха да се събират доказателства и да се разпитват свидетели хора, които са преживяли окупацията на Русия в северните части на Киев.

Александър Иванчук от Буча е бивш футболист, известен сред местните като Марадона. Той е бил там по време на всички 33 дни на окупацията.

Александър има късмета днес да е жив.

„Те ме изведоха до оградата и гледаха как ще се държа. Аз им казах: Ако искаш стреляй, аз съм честен човек. Той ме погледна със стъклен поглед, направи няколко изстрела. Стреля между краката и покрай ушите ми. Реши да ми прости. Просто имах късмет - руска рулетка. Ето така останах жив. Случва се. Аз му казах: "Благодаря!" Защото имах притеснение, че ще ме застреля в гръб. Обърнах се и тръгнах“, разказва мъжът.

Александър загубил приятели и познати.

„Приятели, с които съм работил. Две момчета. Няма ги. Из града доста хора ги няма. Някой е в неизвестност, друг е убит. Продължават да намират трупове. Сега отварят масови гробове. Тук на два километра на улица "Заводская" са връзвали млади момчета, завръзвали им крака, ръце, очи. И ги натъпкали в канализационната шахта. Мой приятел, отишъл да пита нещо на блокпоста в центъра на Буча. Те не му отговорили нищо, просто го ударили с приклад по главата умрял на място. В началото те не убиваха много често. Вторият ми личен приятел, който загинал... случи се в края на окупацията. Вървели са двама по улицата и попадат на група, която отстрелва хора. Единият успява да скочи през оградата, другият го убиват. На това място са убити общо 4 души. Всички, които са вървели по улицата, са ги убивали.  Случаите са много. Имаше изнасилени жени“, разказва мъжът.

За Александър  животът се дели на преди и след руската окупация на Буча: „Непрекъснато гледаш назад и усещаш, че приятелката с косата е зад гърба ти. Беше ужасно, беше много трудно, най-вече последните 3 дни, но оцеляхме. Бог ни даде шанс да живеем още. И трябва да бъдем човеци.  Да бъдем по-добри.“


Александър има бизнес, търгува с риба. Сега ще опита да продължи живота си.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!