След 10 дни търсене на оцелели, издирването в област Ислахие в Газиантеп приключи. Спасителният екип беше пренасочен към Кахраманмараш, където акциите продължават. Междувременно Турция прие план за изграждането на 30 000 нови жилища. Оцелелите, останали извън палатковите лагери, започнаха да си помагат взаимно. Специалните ни пратеници Петър Антонов и Явор Владимиров разказват техните истории.
Абдула продава автомобили в Искендерун. Има офис в центъра на града, а днес сградата е една от малкото оцелели. Вместо с документи и клиенти, сега помещението е пълно с храни и лекарства, а офисът е временен лагер.
„Тук не даваме само хляб. Тук даваме десетки одеяла, дрехи, батерии и помагаме с каквото можем на хората в нужда“, казва Абдула.
„Мястото е сигурно. Всяка вечер тук идват близо 100 наши съграждани, за да пренощуват при нас на топло. Държавата помага, но това е бедствие и трябва да си помогнем един на друг. Трябва да сме добри“, казва още мъжът.
Затова той купува и раздава хляб и топла храна.
В тоновете отломки след труса се отличават дрехи, уреди и дори врати - част от имуществото на местните само до преди няколко дни. Имуществото си губи и Айнур Кая от Адана - дъщеря на български изселници.
„Много е трудно. Има храна, но е студено. Спим с одеяла, но до 2 часа през нощта се редуваме край огъня, за да го поддържаме, а когато си затворя очите виждам земетресението“, разказва Айнур Кая.
До труса работи като микробиолог, а днес разчита на помощта от държавата и доброволците в лагера.
„Загубих 25 близки и роднини при земетресението. Отидохме до Хатай. След четири дни намерих племенницата си. Извадих я от руините. Беше починала. Погребах я в Искендерун с още шест човека. Много е тежко, но трябва да се живее“, казва Айнур.
Кога Айнур ще има нов дом, не знае. Дотогава ще дежури на огъня в лагера и денем, и нощен, за да има топлина за нея и другите без дом.
