След 10 дни в търсене на оцелели, издирванията в област Ислахие в Газиантеп приключи, а екипът от 2000 души е пренасочен към Кахраманмараш, където акциите продължават.

Турция прие план за изграждането на 30 000 нови жилища, за хората останали без дом, които трябва да бъдат изградени за срок до една година. Неясно остава кога ще започнат дейности по напуканите сгради, негодни за живот.

Докато палатковите лагери са пълни, оцелелите след труса си помагат и взаимно. Абдула продава автомобили в Искендерун. Има офис в центъра на града, а днес сградата е една от малкото оцелели.

Вместо с документи и клиенти сега помещението е пълно с храни и лекарства, а офисът е временен лагер. 

"Тук не даваме само хляб. Тук даваме десетки одеала, дрехи, батерии и помагаме с каквото можем на хората в нужда. Мястото е сигурно. Всяка вечер тук идват близо 100 наши съграждани, за да пренощуват при нас на топло. Държавата помага, но това е бедствие и трябва да си помогнем един на друг. Трябва да сме добри", каза Абдула.

Затова Абдула купува и раздава хляб и топла храна.

В тоновете отломки се отличават дрехи, уреди и дори врати, които са част от имуществото на местните само до преди няколко дни.

Имуществото си губи и Айнур от Адана, която е дъщеря на български изселници.

До труса работи като микробиолог, а днес разчита на помощта от държавата и доброволците в лагера.

"Много е трудно. Има храна, но е студено. Спим с одеяла, но до 2 часа през нощта се редуваме край огъня, за да го поддържаме, а когато си затворя очите виждам земетресението", каза Айнур Кая.

След като блокът на Айнур рухва при земетресението сега нейният адрес е палатка №16.

"Загубих 25 близки и роднини при земетресението. Отидохме до Хатай. След четири дни намерих племенницата си, извадих я от руините, беше починала. Погребах я в Искендерун с още шест човека. Много е тежко, но трябва да се живее", добави Айнур Кая.

Кога Айнур ще има нов дом не знае, дотогава ще дежури на огъня в лагера и през деня, и през нощта, за да има топлина за нея и другите без дом.