Европейските лидери потвърдиха днес в София „европейската перспектива”, обещавана многократно на страните от Западните Балкани, където Русия се опитва да разпростре своето влияние, но без да крият резервите си по отношение на бързо разширяване на ЕС, отбелязва АФП.

Много европейски ръководители охладиха надеждите за бързо присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани, отбелязва агенцията.

„Аз гледам положително на обвързване на Балканите с Европа и към Европа, но мисля, че трябва да се разглежда много предпазливо и строго всяко ново разширяване”, предупреди френският президент Еманюел Макрон.

Той отбеляза обаче, че преди да предвижда всякакво ново разширяване, ЕС ще трябва първо да извърши „една истинска реформа, позволяваща задълбочаване и по-добро функциониране” на съюз на 27-те след планираното напускане на Великобритания.

Подобно на други, Франция смята, че бързите присъединявания през последните 15 години на страни от Източна Европа са една от причините за сегашните трудности на съюза.

В заключителната декларация от срещата на върха европейците избягват да използват думите „присъединяване” или „разширяване”, отбелязва АФП.

В декларацията те отклоняват темата за „свързаността” с обещанието за инвестиции в транспортните инфраструктури на Балканите, образователен и културен обмен и засилени връзки на фона на „общите предизвикателства” като сигурността и миграциите, посочва агенцията.

Засега преговори за присъединяване са започнали само със Сърбия (2014 г.) и с Черна гора (2012 г.), които според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер биха могли да станат членки на съюза „до 2025 г.”

Европейците се безпокоят по-специално от напреженията между Сърбия и нейната бивша област Косово. Пет страни от ЕС (Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния) не признават едностранната декларация за независимост на Косово през 2008 г., като испанският премиер Мариано Рахой дори не присъстваше на днешната среща, за да заяви несъгласието си.

  • Лиляна Павлова: Лидерите на Западните Балкани си тръгнаха от София окуражени и с надежда
  • Ще се сдобрят ли Сърбия и Косово заради ЕС
  • „Илинденска” ли ще стане Македония (ОБЗОР)
  • Мобилният роуминг за Западните Балкани поевтинява от лятото
  • Красимир Каракачанов: Илинденска Македония е едно от имената, за което има съгласие
  • Какви бяха ползите на Западните Балкани от ЕС до момента
  • „Сичко наи хубаго” и други послания от масата
  • Историческата среща за Западните Балкани в София завърши (ОБЗОР)
  • Еманюел Макрон: Несериозно е да има разговор за разширяване на ЕС без условия
  • Александър Вучич за Косово: Надявам се в скоро време да има компромисно решение
  • Бойко Борисов: Европа да не се страхува – Западните Балкани са колкото Словакия
  • Жан-Клод Юнкер: От САЩ очакваме неограничено изключение за митата
  • Доналд Туск: Западните Балкани нямат план Б освен евроинтеграцията
  • Декларацията от София: ЕС потвърждава европейската перспектива за Западните Балкани
  • Зоран Заев: Имаме опция за името на Македония
  • Антонио Таяни: Стабилността на Балканите е стабилност и за ЕС
  • Срещата ЕС – Западни Балкани в снимки
  • Александър Йорданов: Западните Балкани трябва първо да влязат в НАТО
  • Срещата за Западните Балкани – без конкретика, но е добре, че въобще я има
  • ЕС и Западните Балкани си дават среща в София

Европейската комисия ще задейства утре „процес”, който може да ѝ позволи да блокира есктратериториалния ефект от американските санкции за европейските компании, които искат да инвестират в Иран, пише в. „Фигаро”.

По този повод френското издание припомня, че блокиращият механизъм е средство, което е било създадено, за да се заобиколи ембаргото над Куба. Това е всъщност европейски регламент, създаден през 1996 г. Сега става дума той да бъде адаптиран към новата ситуация.

Този нормативен акт позволява на европейски компании и съдилища да не се подчиняват на регулациите, касаещи санкции, взети от трети страни, и постановява, че никакво съдебно решение, взето от чужди съдилища на базата на тези регулации не може да се прилага в ЕС.

Когато е бил създаден механизмът обаче различията между ЕС и САЩ относно кубинското ембарго са били изгладени на политическо ниво и следователно ЕС никога не е имал възможност да провери дали блокиращият механизъм е действително ефикасен.

Според европейски източник ефектът може да бъде по-скоро символичен, отколкото икономически.

Вижте още във видеото:

Използвани са материали на БТА