Българският принос към историята на световната конспирация е Българската следа в опита за покушение на папа Йоан Павел II. 30 години след като набеденият за съучастник на Агджа, българин Сергей Антонов беше освободен, Вяра Деянова разговаря с италианския му защитник - професор Джузепе Консоло.

Сряда – денят за аудиенция на папата. Времето е слънчево и нищо не подсказва, че всеки момент над Ватикана ще надвиснат тъмни облаци. Първият папа поляк Йоан Павел II излиза на площада пред катедралата „Свети Петър”.

17.17 часа -  това е моментът, когато Йоан Павел II е улучен с три куршума в гърдите, корема и лявата ръка.

Стрелецът е Мехмед Али Агджа, турчин, член на терористичната организация „Сивите вълци”. Папа Йоан Павел II оцелява. Но това покушение за часове се превръща не само в световна новина номер едно.

Показанията на Агджа стават повод италианските власти да обвинят в съучастие трима българи Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Последните двама са служители на посолството ни в Рим и успяват да се приберат в България.

Сергей Антонов обаче остава в Рим. Една от първите скалъпени улики е снимка от покушението, на която уж се вижда Антонов.

По-късно става ясно, че това е американски турист. Утихналата Студена война се събужда с пълна сила - Западният блок обвинява Източния.

Опитът за убийство на папата ражда „Българската следа”.

Накратко - съучастник на Агджа е българинът Антонов – неверникът от соцблока, служител в бюрото на БГА-Балкан в Рим. Кротък, фин и изплашен Антонов прекарва следващите три години в ареста. Единственият италиански адвокат, който намира кураж да се заеме със защитата на българина е Джузепе Консоло.

Срещаме се с професор Консоло в София, 30 години след оправдателната присъда на Сергей Антонов . Делото на живота му.

- Какво почувствахте, за да се заемете с този случай?

- Когато ме повика българският посланик в Рим, господин Венелин Коцев, не познавах нито един българин, нямах никакви отношения с България тогава. В последствие разбрах, че българското посолство се е обърнало и към други адвокати, но моите колеги са отказали. Аз говорих дълго с посланик Коцев и му казах: „Вижте, аз имам малко съмнения дали да приема, защото вие казвате, че Антонов е невинен. Но откъде знаете това?” Той каза „Аз мога много неща да ви кажа за Антонов, но като ви казвам, че той няма нищо общо, трябва да ми повярвате” .

Аз му казах: „Добре, да се разберем така: аз ще поема защитата на Антонов, но ако имам минимално съмнение, че той е въвлечен в тази история, ще оставя този случай. Това е нещо, което не може да се планира, защото ще навреди сериозно на господин Антонов, ако неговият адвокат в последствие го изостави.

И така, очаквах посланикът да благодари и да се откаже от мен, но той каза: „Вие имате чудесна репутация като адвокат на много места и на леви, и на десни, и ако приемете, ще видите, че няма да съжалявате”. И така, аз приех.

Отидох в затвора Ребибия, където не ми разрешиха да говоря директно с Антонов. Имаше дебело стъкло, от което ме заболяваше главата, защото гласът идваше със забавяне. Срещу мен стоеше един изключително скромен човек, добър, тих и това ме изненада, че той може да бъде въвлечен в подобно престъпление. В същото време аз усещах, че трябва да направя нещо.Трябваше сам да потърся солидни доказателства за моя сметка, това, което не е работа на адвокат. Разбрах, че чисто сам трябва открия доказателства за невинността на Сергей Антонов.

Докато дори и на сън чува обвиненията към българина и от италианска страна, и дори през Океана, където журналистката  Клеър Стърлинг, пише книга „Времето на убийците”.

Написаното от нея е, че „Сивите вълци” са избрани за изпълнители, за да не се заподозре съветска връзка. Целта е да се дестабилизират Турция и НАТО, а от друга страна – да се нанесе удар на полската католическа църква, която подкрепя “Солидарност”. 

Затова Агджа дори посетил България с фалшив индийски паспорт. В съда и на разпити Агджа потвърждава написаното и още много странни и страшни улики срещу българина и страната му.

- Член 25 на италианската Конституция предвижда, че всеки обвиняем се счита за невинен до доказване на противното. В случая на Антонов изглеждаше, че имаше презумпция за виновност, вместо презумпция за невинност.

- Вие прочитате 50 000 страници.

- 50 000 страници. И то не веднъж само. В началото имах много сенки на съмнение. Но след няколко месеца започнах да добивам абсолютната увереност, че Антонов не е въвлечен изобщо в този случай. И същото се отнася и за Тодор Айвазов и за Желю Василев.

- Разкажете ми за първото дело.

- Колкото повече лъжи чувах, толкова по-доволен бях, защото лъжите са тези, които заковаха Агджа, и които показаха, че той и Антонов не може да са свързани и да имат нещо общо.

Всеки път, когато имахме разпити с Антонов - на другия ден Агджа,   и той искаше да бъде разпитан. И повтаряше: „Аз си спомних нещо. Пак си спомних нещо важно”. 

Заради внезапните спомени на Агджа, адвокат Консоло задълбочава собственото си разследване. Нелепите обвинения го отвеждат на улица „Поле” в Рим, където живеел Антонов.

- Аз попитах Агджа как е изглеждал апартаментът на Антонов. И той ми казва: „Беше съставен от една стая, разделена на две от зид, от стена. И така от една стая ставаха две. Поисках от съдията да инспектирам дома на Антонов, но ми отказа.

Отказ след отказ. Адвокат Консоло започва да се моли на двама български светии – Кирил и Методий.

- И аз ще ви кажа как ми помогнаха светите братя Кирил и Методий.  Виждам един мой студент, който влиза в блока си...аз му казах: „Романо, ти знаеш ли къде е апартаментът на Антонов”? Той каза – „Господин професор, аз там живея. - Как така живееш там.  - Ами живея в същия блок, където е и апартаментът на Антонов”.  Казах му, че искам да видя апартамента му. Той каза - Заповядай, влез.

Но се появиха трима представители на тайните служби, които ми казаха „Вие не можете да влезете”. Аз им казах, не аз влизам. „Ние, ще ви попречим със сила”, казаха те. И аз казах: „Само ако ме докоснете, дори и с пръст, ще съжалявате цял живот за това”.

Тримата представители на тайните служби веднага се обадиха на съдията и той им заповяда да ми попречат, но аз вече бях влязъл. И видях, че в апартамента на Антонов няма стена, а има завеса, която разделя двете части на стаята. Някой може да каже, това е дребно обстоятелство, но не е така.

Обадих се на портиера на блока и му казах, защо Антонов има завеса в стаята  и какви са другите апартаменти.

Той каза: „Вижте, господин професор, единственият апартамент, от около 36, който няма стена по средата, а има завеса”. Но Агджа беше описал апартамента, казвайки, че по средата минава стена. Ясно -  със сигурност не беше виждал неговия апартамент. Преизпълнен с огромно търпение, което трябваше да имам през цялото време, започнах да разсъждавам.

Попитах портиера другите апартаменти, всичките ли имат стена? „Разбира се”, каза той.

Само Антонов нямаше и затова аз бях убеден, че Агджа не е бил никога в апартамента на Антонов. Отидох по-далеч и се запитах - „Дай да видим някой друг апартамент”.  Портиерът ми посочи, че над Антонов живее отец Морлион, представител на ЦРУ в Рим. Явно отец Морион е давал информация на Агджа, убеден, че всички апартаменти са еднакви. И така, това беше още едно доказателство, че Агджа не казва истината.

Друг фалшив спомен на Агджа - пътуването до Площад Свети Петър.

Пътуването до площада Свети Петър. Той казваше „Бяхме аз, Айвазов, Василев, Челеби, Бакчи. Изброи девет души и аз попитах:

„Как стигнахте до там? - Стигнахме с кола. - Чия, кола, попитах аз към съдията и той каза „С колата на Антонов”. А колата на Антонов беше една лада и девет човека не може да са влезли там. И това беше поредната клевета по отношение на Антонов.

Така Джузепе Консоло получава доказателство след доказателство за невинността на Антонов. И не само това.

- Вие обаче сте получавали заплахи.

- Да, разбира се. Когато се разбра, че ще защитавам Антонов получих, в 01:00 часа позвъни телефонът. Моят номер не беше в телефонния указател и когато аз вдигнах, един глас ми каза: „Когато утре запалиш колата си, ще чуеш за какво става дума, така ще се разкараш и ти, и твоите български приятели веднъж завинаги.

На другия ден отидох в полицията, те ми дадоха охрана, аз продължих да си ползвам колата, но имах двама пазачи с две коли.

След три дни се отказах от тази охрана, защото не можех да издържам така и реших да рискувам. И понеже заплахата да гръмна заедно с колата още беше реална, затова полицаите ме накараха да подпиша документ, че снемам всякаква отговорност към италианската полиция, щом не искам да ползвам охраната.

По време на процеса адвокат Консоло разпитвал дори представители на тайните служби, които незаконно посетили Сергей Антонов в затвора. Тази улика била една от финалните щрихи на процеса. За да се стигне до датата 9 март 1986 г.-  денят, в който Джузепе Консоло постига невероятното – оправдателна присъда за българина Антонов.

- Помните ли, когато чу оправдателната си присъда какво каза?

- Беше малко странно. Той ме прегърна без ентусиазъм. Аз бях по-развълнуван от него.

- Как си обяснявате това?

- Той беше подложен на огромен психологически стрес. Съдбата на Агджа е доста по-благосклонна. Първоначално е осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи и репатриран в турски затвор, след това е освободен.

- Какво знаете за Али Агджа днес?

- Миналата година дойде на площад "Свети Петър" като свободен гражданин. Ватиканските власти веднага съобщиха за присъствието му. И на мен ми се обадиха от няколко места.

Казаха ми: „Внимавай, защото Агджа е свободен и е в Рим”. Казах: „Да става, каквото има да става”. Бях по-внимателен. Поглеждах в стъклото за задно виждане, но както виждате аз съм тук. Мисля, че италианските власти са го експулсирали от страната.

- Когато разбрахте за смъртта на Сергей Антонов, за самотния начин, по който си отиде от този свят, как се почувствахте?

- Почувствах се така, както се чувствам и сега. За съжаление, никой никога няма да върне на Антонов три години несправедливо задържане.