57-годишен инструктор по бални танци от Лонг Айлънд е превърнал бягането бос в своя запазена марка. Джон Мацей вече е пробягал шест маратона без обувки и чорапи, включително четири пъти маратона на Ню Йорк.
Мъжът признава, че понякога екстремното му хоби е свързано с неприятни изненади.
„Периодично ми попада малко парче стъкло или нещо подобно в крака. Тогава казвам: за това са щипките за гащички“, шегува се Мацей пред New York Post.
Той е свикнал да привлича погледите, докато тича бос по улиците на Лонг Айлънд, газейки през камъчета, неравности и различни отломки.
Веднъж дори бил спрян от полицай, докато тренирал бос за маратона в Ню Йорк.
„Предполагам, че са помислили, че съм ограбил някого, но аз му казах: „Всъщност тичам с темпо осем минути за миля“, разказва той.
Тази година Мацей няма да участва в маратона на Ню Йорк, тъй като се опитва да покрие квалификационната норма за Бостънския маратон.
Как започва всичко
Босото бягане не е било първоначалният му избор. Мацей започнал да тича около 43-годишна възраст с маратонки и чорапи. Само три месеца по-късно обаче обувките започнали да му причиняват болки в коленете.
Той прекъснал бягането за няколко години, докато не попаднал на книгата на Кристофър Макдугъл „Роден да бягаш“, посветена на бягането бос.
Това го накарало да даде на спорта втори шанс – този път без обувки.
„Мисля, че като танцьор обичам да преподавам техника. Харесва ми концентрацията и да изучавам техниката на бягането бос“, казва Мацей.
По думите му оттогава проблемите с коленете са изчезнали.
Постепенно кратките пробежки бос пред дома му се превърнали в 5-километрови бягания, а след това и в по-дълги дистанции. Той започнал да участва и в кросове и полумаратони без обувки.
„Най-трудното нещо за бягане бос е чакълът“, признава той.
Не всички тренировки обаче са минавали без последствия. При едно бягане по писта в особено горещ ден Мацей получил кървави мехури по пръстите.
Свързана новина
„Това ме остави извън строя за около месец“, спомня си той.
Босият бегач на маратона в Ню Йорк
Първият си маратон в Ню Йорк Мацей пробягал в началото на 2010-те. Посветил участието си на своя чичо Томас Стоун, който бил диагностициран с амиотрофична латерална склероза.
Той финиширал за 3 часа и 48 минути.
Мацей признава, че по време на маратона в Ню Йорк трасето не е еднакво удобно навсякъде.
„Куинс беше най-тежък заради назъбените неравности, но не усещам нищо неприятно по краката си. Просто продължавам“, казва той.
През годините зрителите също са се превърнали в част от необичайното му преживяване. Един от феновете на маратона дори го разпознал и извикал „Босият Джон!“ от пожарна стълба.
Други често му подвикват: „Хей, забравил си си обувките!“
„А аз им отговарям: „Просто забравих да си ги завържа и тръгнах без тях“, разказва с усмивка Мацей.
Необичайният му стил на бягане привлякъл вниманието дори на големи имена в спорта. Меб Кефлезиги, победителят в маратона на Ню Йорк през 2009 г., веднъж подписал крака на Мацей на изложение и му написал посланието „Бягай, за да спечелиш“.
За 57-годишния бегач обаче най-голямата награда не са медалите, а хората, които среща по време на състезанията.
„Бих казал, че хората, които срещаш, определено са най-възнаграждаващата част. Получавам такива погледи, сякаш съм луд или нещо подобно. Но при мен работи“, казва Мацей.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
