Карл Бушби от Хъл, който започва епичното си пътешествие в Чили преди 28 години, излезе на плажа „Шекспир“ южно от Дувър в понеделник следобед, 5 октомври.
57-годишният бивш парашутист е изминал общо 50 000 километра през 29 държави. Той си е поставил строги правила, според които няма право да използва никакъв транспорт и не може да се прибере у дома, преди да завърши предизвикателството.
Бушби е преминал пеша през труднодостъпния район Дариенски пролом по време на въоръжените сблъсъци между колумбийското правителство и марксистките партизани. Той е осъществил и първото документирано преминаване пеша на Беринговия проток от изток на запад, както и е станал първият човек, преплувал 184 мили през Каспийско море – около 296 километра.
Миналата година той е влязъл в Европа, а миналия месец е достигнал Ламанша.
Пътешествието му обаче все още не е приключило. То ще бъде завършено едва когато през следващия месец той се върне в дома на майка си в Хъл.
Първоначално Бушби искал да премине по тунела под Ламанша, вместо да плува до Дувър. Искането му обаче било отхвърлено заради съображения за безопасност и дейности по поддръжката на съоръжението. Оказало се трудно дори да получи разрешение да преплува Ламанша. Причината е, че френските власти позволяват подобни плувания да започват от Великобритания, но не и от Франция.
Бушби трябвало да получи специално разрешение от френското правителство и да координира действията си с бреговата охрана на Франция и Великобритания. От съображения за сигурност той не обявил предварително точния момент, в който ще се проведе плуването.
След 20 часа във водата и три дни в морето, борейки се със силни ветрове, Бушби най-накрая достигнал британския бряг. Там го посрещнали баща му, братята му и няколко приятели. „Чувствам се добре, че след всички тези години отново стъпвам на британска земя“, казва той пред ITV News.
„Не беше лесно и именно това е част от смисъла на всичко – да докажа, че съм способен на повече, отколкото сам си признавам. Всички ние можем да постигнем много повече, отколкото някога сме си представяли“, добавя той.
По време на пътешествието си Бушби се сблъсква с ограничения за издаване на визи, финансовата криза от 2008 г., заради която губи спонсорите си, пандемията от COVID-19 и последвалите многобройни локдауни, както и с геополитическата несигурност.
Невероятното му приключение, официално наречено Goliath Expedition („Експедиция Голиат“), започва след 12 години служба в армията. Идеята да провери колко далеч може да стигне постепенно се превръща в „тази абсурдно дълга линия чак от Великобритания до най-южната част на Южна Америка“, разказва той пред вестник The Times.
Преди 28 години Бушби напуска дома на майка си с очакването, че пътуването ще му отнеме едва 12 години. Сега приключението му е почти към края си.
„Напуснах това място преди 28 години и именно там ще сложим точка на всичко. Оттук дотам са около 400 километра, така че трябва да се залавям за работа“, казва той пред The Times.
Откъде възниква идеята за пътешествието пеша?
Карл все още служел в 3-ти парашутен батальон, когато начертал приблизителен маршрут върху карта на света. Той го показал на други войници, които му казали, че подобно начинание е невъзможно. Това обаче само засилило решимостта му.
Карл си поставил две златни правила, които обещал никога да не нарушава. Първо, няма право да използва транспорт, за да напредва по маршрута си. Второ, няма да се върне във Великобритания, докато не завърши останалата част от приключението си.
Заради визовите ограничения той може да остане в дадена държава само за определен период и понякога е принуден да я напуска. Между отделните етапи на пешеходното си пътешествие Карл често се връща в Мексико, където разходите за живот са ниски. Там прекарва и периода на пандемията от COVID-19, пише BBC.
Понякога пътува и до САЩ, където се намират неговите спонсори. Но всеки път, когато поднови прехода си, той се връща точно на мястото, на което е спрял. Във видео в TikTok Карл разказва как се е чувствал в първия ден от пътешествието си. „Беше малко смазващо. И малко вълнуващо. Стъпваш на път, дълъг над 50 000 километра... Първо, нямах никаква представа как ще се развият нещата. Не знаех нищо. Второ, знаех, че мога да го направя. Ще се изненадате колко далеч може да ви отведе малко увереност“, споделя той със своите последователи.
Какъв е маршрутът?
На 29-годишна възраст Карл тръгва от Пунта Аренас, в най-южната част на Чили, с раница на гърба и една-единствена цел – да стигне пеша до дома си в Хъл, Великобритания. Той се отправя на север през Аржентина, Перу, Еквадор и Колумбия.
Карл използва военния си опит и съветите на баща си, за да избегне въоръжени банди и да премине през Дариенския пролом, навлизайки в Панама. След това преминава през Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала и Мексико, преди да продължи към САЩ и Канада. През март 2006 г. той се присъединява към френския приключенец Димитри Кийфър и двамата преминават през Беринговия проток – участък, покрит с лед, който свързва Аляска и Русия.
Руските гранични власти обаче ги задържат близо до чукотското село Уелен заради незаконно влизане в страната. Двамата са заплашени със забрана да влизат в Русия, което би сложило край на пътешествието. Апелативен съд обаче им разрешава да продължат.
За това допринасят намесите на покойния Джон Прескот, тогавашен вицепремиер на Великобритания и депутат от източната част на Хъл, както и на Роман Абрамович, тогавашен губернатор на Чукотка и собственик на футболния клуб „Челси“. Карл прекосява Сибир и продължава през Монголия и Китай, преди да навлезе в Туркменистан и Казахстан. Заради международното напрежение той решава да избегне Иран и Русия и вместо това избира да преплува Каспийско море до Азербайджан. Оттам продължава през Турция, преди да навлезе в Европа.
До средата на юни 2026 г. Карл вече е достигнал Белгия и го делят само няколко седмици от Кале във Франция. Тогава обаче ръководството на Eurotunnel отхвърля молбата му да използва сервизен тунел, за да влезе във Великобритания.
Как точно ще премине границата на родината си, остава неизвестно. След като се озове във Великобритания, независимо по какъв начин, той ще продължи пеша на север към Хъл. Там пътешествието му ще приключи пред прага на дома, в който е израснал.
Как се финансира пътешествието?
Когато Карл потегля през 1998 г., той разполага само с 500 долара в джоба си и няма спонсори. „В този момент не гледаш на това като на приключение. То връхлита живота ти като цунами“, казва той. Експедицията се финансира предимно със собствени средства, набирани чрез публикации, включително книгата му Giant Steps („Гигантски крачки“), както и чрез участия в публични събития и лекции. През 2007–2008 г. той губи основните си спонсори заради световната финансова криза. Оттогава обаче успява да привлече подкрепата на нови корпоративни спонсори и американска компания за документални филми.
Майка му Анджела, пенсионирана работничка във фабрика, казва, че погрешно са представяли Карл като човек, роден в богато семейство.
Кои са най-запомнящите се моменти от пътешествието?
По време на приключението си Карл преживява множество опасни и изпълнени с адреналин моменти. Преминаването му през Дариенския пролом – изключително опасен участък от джунглата, контролиран от наркокартели – изпраща ясно послание към света: този човек е сериозен в намерението си да завърши огромното си пътешествие. По време на престоя си в Южна Америка Карл опитва напитка, която предизвиква халюцинации. Той разказва на майка си как „дърветата започнали да вървят към него“ и как „небето вече не изглеждало по същия начин“.
През 2006 г. става първият британец, преминал пеша през Беринговия проток – опасен, покрит с лед морски участък с дължина около 93 километра между Северна Америка и Русия. В продължение на 14 дни той се придвижва по постоянно движещи се ледени плочи при температури до минус 30 градуса по Целзий. През 2024 г. Карл преплува 186 мили – около 299 километра – през Каспийско море, за да избегне необходимостта от повторно влизане в Русия или преминаване през Иран.
Кои са основните предизвикателства по време на пътешествието?
Бащата на Карл, Кийт, който му помага от дома си в Херефорд, не се шегува, когато казва, че „лесната“ част от експедицията е самото ходене. Когато Карл потегля през 1998 г., очаква, че пътешествието ще продължи приблизително 12 години.
През последните 28 години обаче очакваната дата на завръщането му непрекъснато се отлага. Едно нещо остава непроменено – спокойното му отношение към живота.
Повечето хора се притесняват, когато плановете им се променят неочаквано, но Карл запазва спокойствие или поне изглежда така.
Геополитическите конфликти, войните и визовите ограничения сериозно затрудняват придвижването му. Когато навлиза в Европа, мнозина смятат, че последният етап от пътя му към дома ще бъде лесен. През юни 2026 г. обаче ръководството на Eurotunnel го уведомява, че няма да му бъде разрешено да премине през сервизния тунел, за да се върне във Великобритания. Карл се надява, че компанията ще преразгледа решението си, но заявява, че е готов да преплува Ламанша, ако не остане друга възможност.
Това далеч не е идеалният вариант и би изисквало сериозна подготовка. През 2024 г. той преплува Каспийско море, но условията в Ламанша са съвсем различни. Водата е значително по-студена, морето е по-бурно, а районът е сред най-натоварените корабни маршрути в света.
