Президентът Росен Плевнелиев почете Деня на славянската култура и писменост в Рим. Специално за празника той и водената от него делегация бяха приети от папа Бенедикт XVI, с когото освен духовните, обсъдиха и актуални въпроси на европейската икономика и дълговата криза.
Главата на Римокатолическата църква подари на президента огромна позлатена плака със символите на неговия понтефикат, а българският подарък - двуметрово позлатено великденско яйце на скулптура Георги Андреев, пообърка протокола, който изкара папата от приемните му салони, за да може да го получи.
Президентът призова Светия престол да се включи в българската инициатива за вписване на редките и ценни книжа на ватиканските архиви в Центъра на ЮНЕСКО за световно нематериално наследство в София и поднови поканата към Светия отец да посети България.
Българският президент разговаря във Светия отец на немски. Дали защото чу поздравление на родния си език, но папата видимо се поласка и свери позициите си с тези на България по германската рецепта за излизане от кризата с финансова дисциплина.
„Това, което впечатли папата, беше тезата, която аз описах, за това, че българските политици винаги са се съобразявали със следващото поколение, дори когато е имало милиардни инвестиции и когато е имало резерв, не са го харчили. Отделяли са на страни и аз съм благодарен на предишните правителства, които са правели именно това, за да може по време на криза да останем стабилни. Това е големият проблем в света, че следващото поколение не е на масата за преговори. Политиците взимат, харчат бързо и не мислят какво ще се случи на следващото поколение”, обясни държавният глава.
Президентът призова външно министерство да си свърши добре работата с изпращане на достоен за ватиканската институция посланик, взимайки под внимание достолепността, хилядолетната история и престижа на ватиканската дипломация.
Държавният секретар на Ватикана Тарчизио Бертони пък отбеляза пред нашата делегация съвпадението със земетресенията, сполетели Италия и България с една и съща степен на сила и време
По-късно президентът направи обиколка на свързаните с българската култура места в Рим и присъства на православен молебен, отслужен пред гроба на Св. Кирил в римската базилика Сан Клементе.
В присъствието на държавният глава в храма беше отслужен молебен от Константийски епископ Антоний и духовници от Българската православна църква. Духовната церемония за Деня на славянската писменост и българската култура завърши с изпълнение на „Върви народе възродени”. В подземието на базиликата бяха дошли и българи, живеещи в Италия. Държавният глава честити празника и заяви, че с делото си светите братя Кирил и Методий са вдъхновители на съвременна, обединена Европа.
След молебена президентът откри в подземието на базиликата „Сан Клементе” арт инсталация на сестрите Таня и Маруся Калимерови. Подбраното специално осветление, текстилни елементи и български икони заедно пресъздават „Пътят на надеждата” – както е и името на изложбата. Тя ще бъде открита до 29 май.
Държавният глава поднесе цветя и в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където св. Кирил е представил и получил признание на славянските книги. В празника на българската култура държавният глава поднесе венец и на паметника на Иван Вазов.
Може да се каже, че днес бе духовната част от програма на Росен Плевнелиев, докато утре е светската, когато ще се срещне с италианския премиер Марио Монти.
