Руанда отбелязва 20 г. от кървавия геноцид в страната. В Земята на хилядата хълма бе постигнато помирение през 20-те години, откакто подкрепяните от руандийското правителство милиции само за 100 дни избиха над 800 000 тутси и умерени хуту. "Интерахамве" и други милиции излизат с мачетета, брадви, копия и сопи, за да извършат един от най-тежките геноциди на 20 век.

Решението на лидерите хуту да решат окончателно "проблема тутси" е взето в началото на 90-те години. Клането е грижливо подготвено с пропагандна кампания, в която тутси са наричани в предавания по радиото "хлебарки и червеи", припомня БТА. Изготвени са черни списъци с имената на представители на тутси и хуту, които са против правителството и трябва да бъдат избити.

Сигнал за започване на клането става свалянето с ракета на самолета, в който летят президентът Жувенал Хабиаримана и бурундийският му колега Сиприен Нтариамира на 6 април 1994 г. Убийствата продължават до юли, когато Патриотичният фронт на Руанда постепенно установява контрол над страната.

За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните медии, показващо мащаба на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Първия свят отказват да се намесят.

За отбелязване на 20-тата годишнина са планирани прояви в Мемориалния център в Кигали, на националния стадион, както и в черкви и училища. За една седмица няма да се празнуват сватби, нощните клубове ще останат затворени, а всички останали публични събирания ще бъдат отложени.

Вчера президентът на Руанда Пол Кагаме обвини повторно Франция, че е участвала в геноцида. Кагаме осъди "пряката роля на Белгия и Франция в политическата подготовка за геноцида" и обвини френските войници, които са участвали във военната хуманитарна мисия в южната част на страната. Това заяви, че те са били както съучастници, така и "актьори" в кървавата баня, която отне живота на поне 800 000 души.

Бившият френски външен министър Бернар Кушнер, който доведе до сближаването между Париж и Кигали през 2010 г., отрече днес каквото и да е пряко участие на Франция в геноцида. Той окачестви изявлението на Кагаме като неподходящо, ден преди началото на честването на 20-тата годишнина от геноцида.

"Може много да бъде обвинява Франция за допуснатите политически грешки, със сигурност за начина, по който нещата се развиха, но "пряко участие" - това не вярвам", подчерта Кушнер. Той беше министър на външните работи на Никола Саркози, първият и засега единствен френски президент, посетил Руанда след геноцида.

Саркози призна, без да се извинява, "тежки грешки в преценката" и "форма на заслепение" на Франция. През 1994 г. тя беше съюзник на екстремисткия режим на хуту, стоящ зад геноцида. От своя страна Пол Килес, бивш председател на френската парламентарна мисия за геноцида в Руанда, нарече обвиненията на Кагаме "позорни".

Междувременно, папа Франциск подкрепи днес в проповед усилията за помирение и възстановяване в Руанда. "Бих желал да предложа на руандийския народ своята отеческа близост и насърчение да продължи - с решимост и надежда, процеса на помирение, носещ вече плодове, и усилията за хуманно и духовно възстановяване на страната", заяви папата след неделната молитва.