Археолози, проучващи останките от древно езеро в централната част на Чили, са открили 12 500-годишен скелет на гомфотер, по който има възможни следи от човешка обработка, включително счупен череп, който според изследователите може да е бил разбит, за да бъде достигнат мозъкът на животното.

Откритието край Тагуа Тагуа, в чилийския регион О'Хигинс, предоставя нови данни за начина, по който едни от най-ранните обитатели на Южна Америка са взаимодействали с огромните бозайници, обитавали континента в края на плейстоцена.

Екип, ръководен от Рафаел Лабарка, археолог и професор в Училището по антропология на Папския католически университет на Чили, е открил значителна част от скелета по време на разкопки, проведени между 31 август и 14 септември 2026 г. Останките, сред които добре запазена раменна кост, принадлежат на възрастен гомфотер и се оценяват на около 12 500 години, предаде БГНЕС.

Изследователите са открили костите в необичайно добро състояние. Особено интригуващи са повредите по черепа на животното, които може да са резултат от целенасочена човешка дейност.

Черепът изглежда е бил счупен, вероятно за да могат хората да извадят и изядат мозъка. Необходим е допълнителен анализ, за да се установи точно как са възникнали повредите.

Гомфотерите са били големи тревопасни хоботни животни, родствено свързани със съвременните слонове. Те са обитавали части от Южна Америка през плейстоцена, преди да изчезнат около края на последната ледникова епоха. Някои от тях са достигали около четири метра височина и са тежали няколко тона.

Животните са се хранели с растителност, включително треви, листа и кора, което означава, че присъствието им вероятно е оказвало влияние върху екосистемите, през които са се придвижвали.

Останки от гомфотери са откривани на няколко места в Чили, включително Озорно, Пуерто Монт и Тагуа Тагуа. На някои от тези места костите са намерени заедно с археологически доказателства, предполагащи взаимодействие с хора.

Тагуа Тагуа е особено важен обект, тъй като съхранява свидетелства както за изчезналата мегафауна, така и за едни от най-ранните хора, за които е известно, че са обитавали централната част на Чили.

Последното откритие е част от по-широко археологическо проучване, започнало през 2023 г., когато изследователите са разкопали мрежа от сондажи с размери един на един метър около някогашното езеро.

„Имахме впечатлението, че езерото е било интензивно използвано в края на плейстоцена, приблизително между 12 600 и 11 600 години преди настоящето“, заяви Лабарка.

В два от сондажите са открити останки от изчезнали животни заедно с каменни артефакти, което е накарало екипа да разшири разкопките през 2025 и 2026 г. Тези проучвания вече са разкрили значително по-богат археологически пласт.

„Това, което открихме, действително е съчетание от множество останки от гомфотери, някои останки от коне и множество останки от изгорели птици, заедно с каменни материали“, каза Лабарка.

Съчетанието предполага, че праисторическите хора са използвали разнообразни животни, обитаващи езерото и района около него, вместо да разчитат само на един вид.

Изследователите все още не са получили окончателни радиовъглеродни датировки на новоразкопания материал, но засега оценяват, че този период на човешка дейност е протекъл приблизително между 12 600 и 12 400 години преди настоящето.

Вместо да свидетелстват за еднократно заселване, археологическите данни предполагат, че групи хора многократно са посещавали бреговете на езерото Тагуа Тагуа в продължение на продължителен период. Изследователите се надяват да възстановят очертанията на древния бряг и да установят как хората са използвали ресурсите му през последните столетия на плейстоцена.

Според Лабарка доказателствата показват как хората „са се заселвали периодично по брега на езерото в края на плейстоцена“.

Последните разкопки са проведени в близост до място, изследвано за първи път от археолога Хулио Монтане през 1967 г. Близостта на новите останки предполага, че археологическият ландшафт около някогашното езеро може да е значително по-голям, отколкото се е смятало досега.

Откритието допълва натрупващите се археологически данни за съжителството на хора и мегафауна в Южна Америка в края на ледниковата епоха.

В Тагуа Тагуа съчетанието от останки на гомфотери и коне, овъглени птичи кости и каменни артефакти дава възможност на изследователите да проучат какво са яли хората и как са използвали разнообразните животни в древната влажна екосистема.

Черепът на гомфотера с възможни следи от човешка обработка може да се окаже особено важен. Ако подробното изследване потвърди, че животното е било умишлено обработено от хора, това би предоставило допълнителни доказателства, че те целенасочено са използвали тези огромни животни за храна.

Разкопките са част от проекта „Walking with Gomphothere“, подкрепен от испанската фондация PALARQ. Сезонът на теренните проучвания през 2026 г. е четвъртият пореден, проведен в рамките на това сътрудничество.

За археолозите откритията в Тагуа Тагуа постепенно превръщат изчезналото езеро от съвкупност от отделни праисторически обекти в много по-широк ландшафт на човешка дейност – място, което многократно е било посещавано от хора, живели редом с последните гиганти на южноамериканската ледникова епоха.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google