За хилядите сирийски арменци, които днес са бежанци в Ливан, ужасяващите кланета и масовите гонения, на които са били жертва техните предци преди век, са травма, която се повтаря. Това пише АФП в материал, в превод на БТА, по повод 100-годишнината от трагичните събития, при които през 1915 г. са избити 1,5 милиона души.

Маги Мелконян едва сдържа сълзите си, когато разказва за дългото и мъчително пътуване, отвело я преди две години от Алепо, родния ѝ град в Северна Сирия, до Ливан заради войната. „Ние тръгнахме точно както нашите предци. . . Без нищо”, заявява тя.

С дъщеря си, зет си и внуците си, Маги е намерила убежище в традиционния арменски квартал на Бурдж Хамуд, на няколко километра североизточно от Бейрут. Нейният съпруг обаче станал в Алепо, не могъл да приеме идеята, че трябва да остави всичко, както арменците, избягали от домовете си през 1915 г.

„Ние преживяваме втори геноцид. Нашият народ отново умира”, оплаква се Маги с треперещ глас.

Ако за Армения и много други страни, тези убийства, които са коствали живота на 1,5 милиона арменци по време на кампания за системно изтребление, Турция признава смъртта само на около 500 000 души, жертви на въоръжени групи или на глада, и категорично отхвърля квалификацията „геноцид”, посочва АФП.

В Бурдж Хамуд, тази дума е на устата на всички и стените са покрити с обиди по адрес на Анкара. „Ние си спомняме и изискваме", пише на транспарантите, окачени по случай 100-годишнината, имайки предвид призива към Анкара да признае, че е имало геноцид.

„Готови отново да бягат”

Мнозина в Ливан правят паралел между трагедията на техните предци и инциденти като бунтовническата атака срещу арменското селище Касаб в Северна Сирия или разрушаването на арменска църква в Дейр аз Зур, където се пазят останки на жертви от 1915 г.

„Имам усещането, че историята се повтаря. Смазват ни. През всичките тези години не сме имали чувството, че сме намерили покой", казва 30-годишната Марал Гилоян.

Марал е бежанка за втори път. Нейното семейство избягало през 2005 г. от Багдад, опустошен от насилието след американската инвазия. Установило се в Алепо, където Марал се омъжила за сирийски арменец, с когото имат три деца. Тя обаче била принудена да бяга и от тази обхваната от война страна, след като съпругът й бил ранен при минометен обстрел. „Искам да живея в мир, но познах само войната”, казва Марал.

Арменската общност в Сирия е наброявала преди кризата 150 000 души, повечето от които са живеели в Алепо. Половината обаче са напуснали страната, както голяма част от нейното населението.

Алексан Кеучкерян, член на арменската партия Хунчак в Ливан, впрочем признава, че всички сирийци, а не само арменците, страдат. „За нас обаче това е второто масово прогонване, това е двойна рана. Болката се повтаря”, казва мъжът, чиито близки пристигнали наскоро от Алепо.

Неговите предци били прогонени през 1915 г. от Киликия, област в Анадола, която се намира в съвременна Турция, и се установили в Ливан. По време на ливанската гражданска война в периода 1975-1990 г. те намерили убежище в Алепо, преди да поемат по обратния път, когато започнал конфликтът в Сирия. „Някои арменци имат чувството, че преживяват една миграция без край”, казва той.

Голяма част от около 10-те хиляди сирийски арменски бежанци в Ливан са се възползвали от подкрепата на асоциация „Хауърд Карагьозян”, която предлага в Бурдж Хамуд медицинска помощ и езикови уроци на онези, които имат нужда.

Историите, които те разказват, когато идват в центъра, напомнят за спомените на техните прадядовци и баби. „Това, естествено, не е от същия мащаб, но е трудно да не си помисли
човек, че историята се повтаря”, споделя една служителка, Кристин Саркисян.

„И това подсилва усещането ни, че трябва да бъдем готови отново да бягаме”, допълва тя.