Няма състезание, на което ансамбълът ни по художествена гимнастика да не печели медал през последните 2 години. Зад всички тези успехи стоят 5 момичета. И един треньор. Весела Димитрова. 

„Нашата треньорка е един човек наистина влюбен в професията си. Със страхотна фантазия. Амбициозна. Взискателна. Напълно отдадена. Любяща. И много талантлива!”, така описват Весела нейните момичета.
Цената на медалите е повече от 8 часов труд всеки ден. Отдаденост. И любов към спорта.

На въпроса вярно ли е, че я наричат „мадам риск” тя отговаря: „Някой го беше казал. Аз не мисля, че съм чак толкова екстремен човек. По-скоро съм експериментатор… Опитвам се да направя този отбор малко по-различен от всички останали.”

Тя е световна и европейска вицешампионка с ансамбъла ни по художествена гимнастика от 90-те години. Спомня си много добре първите си стъпки в спорта – била е на 7 години.

„Баба ми ме заведена гимнастика. Тъй като искаше да имам хубава походка, хубава фигура. И така – за едно малко момиченце беше много хубаво да се занимава с гимнастика. Аз бях влюбена в моята треньорка. Абсолютно любов! Бях в националния отбор, бях на световно и европейско. Но никога не съм отдавала такова голямо значение на моята кариера като гимнастичка. Може би цял живот съм мечтала да стана треньор, още откакто започнах да се занимавам с гимнастика”, разказва Весела.

С бившата треньорка на златните момичета – Ина Ананиева, били съотборнички. Точно това приятелство ще се окаже една от причините Весела да се раздели с кариерата си на старши треньор на отбора по гимнастика в Швейцария.

„Ина ми се обади един ден по телефона и ме попита – имаш ли желание да работиш с мен? И аз казах „Естествено, да!”. Но това беше първата ми реакция. След това се замислих – аз оставям там дъщеря ми, семейството ми и трябваше да се върна в България, след като 8 години не съм живяла тук. И беше малко трудно – адаптацията и всичко останало. Но аз имах голямо желание да го направя това нещо, така че не ми е било трудно. Просто беше въпрос на организация.”

Казва, че не й тежи раздялата с дъщеря й – също състезател по художествена гимнастика.

„Разстоянията са малки в Европа. Няма проблем – тя ми гостува, аз си ходя.

Днес Весела има не една, а 8 дъщери.

„Аз много ги обичам. Ние толкова свикнахме да сме заедно, вече втора година работим заедно, почти по 8 часа на ден. Така че ги приемам като мои деца.

Убедена е, че един треньор трябва да бъде строг и справедлив.

„Те ме определят като такава, когато ми се подмазват естествено. Трябва да има дистанция, трябва да има дисциплина, тъй като това са 5 момичета с различни характери. Те трябва да работят и гледат в една цел, в една посока”.

Не се опитва да ги предпази от грешки, а ги оставя да учат сами уроците си. Опитва се да ги възпитава, но покрай тях се учи и самата тя. Казва, че вървят един път заедно.

В секундите, преди момичетата й да излязат на килима, Весела им казва само едно – че много ги обича и им вярва. Вярва също, че любовта съществува във всяко едно измерение.