Ако живеете в София, може би я виждате често. Една възрастна жена, обградена от стотици гълъби, която всеки ден стои на тротоара пред Съдебната палата. Казва, че предпочита да говори с птиците, отколкото с хората.
Виждате ли света около себе си? А докато се прибирате от работа – виждате ли човешките съдби по пътя? И ако ги видите – замисляли ли сте се какво се крие зад тъжните очи на просяците?
Величка, жената с гълъбите, не винаги е била бедна.
Тя е фотограф по професия. Снимала е и известни личности.
Вече пенсионер, решава да превърне етаж от дома си в заведение.
„Това беше 1992 г. Времето на дебелите вратове. Вътре се стреляха, чупиха. И решихме да продадем къщата. Внесохме парите в „Лайфчойс” – първата пирамида, която щеше да строи градче при „Камбаните”. И всичко загубихме. 200 лв. пенсия – наем, ток, вода… не стигат”, разказва тя.
Не скрива, че се чувства унизена.
Сега казва, че си говори с гълъбите, които са много добри. По-добри от хората.
С единия си син няма контакт от 15 години. За другия, безработен, се грижи.
За да храни себе си и него, Величка продължава да идва всеки ден на тротоара пред Съдебната палата.
А там среща всякакви хора – и добри, и лоши. Един от вторите преди време я изритал и ѝ спукал ребро.
„Аз съм пътник вече. Така мисля. Затова всяка вечер, като си казвам молитвичката, благодаря на Господ и се моля да ми отпусне още малко…
Всеки човек заслужава съдбата си. …Не се сърдя на Господ. Човек трябва сам да се сърди на себе си. Може би аз съм допуснала да стигна до това положение... Ако съм била по-умна да не си дам парите там”, разказва Величка.
– И утре пак тук?
– А така не ми се иска, знаете ли… Не ми се иска никак…
Вижте още във видеото:
