Онкоболно момче се нуждае от лекарства, които обаче законът не позволява да му бъдат дадени у нас.
Всички институции отказват, а за семейството това е единственият шанс за спасение на детето им.
Болничната стая отново е вторият дом на 20-годишния Димитър Щилиянов. За първи път попада в нея през 2018 г. Тогава лекарите му откриват „Сарком на Юинг” - вид рак на костите.
Медиците от пловдивската болница „Свети Георги” успяват да го вкарат в ремисия. Болестта обаче се завръща отново тази година - с рецидив в гръбначния стълб.
„Тогава си помислих, че ще остана инвалид завинаги”, споделя момчето.
Налага се спешна операция на Димитър у нас. След изследване, направено в Германия, се разбира коя точно терапия може да унищожи тумора.
Този тип терапии се наричат „прицелни” и се смятат за новата ера във фармацията и медицината. При тях е нужна е комбинация от лекарства, които обаче са предназначени за друг тип рак.
В България приемът им извън признатото предназначение, не е уреден.
Лекарите признават, че това е „Параграф 22” – няма правилен ход.
От министерство разясняват, че такава употреба означава да се приложи лечение, недоказано от производителя за конкретното заболяване и неодобрено от регулаторните органи.
Използването му изисква документирана аргументация и осъзната отговорност.
Все пак са предложени законодателни промени, с които да се регламентират тази употреба когато липса алтернатива и има научни основания. Но те все още не са факт. Освен това предвиждат в тези случаи пациентите сами да плащат лечението си.
Това за семейството на Димитър е непосилно.
