Тонове пестициди с изтекъл срок на годност лежат в стотици складове из цялата страна. Повечето от тях се контролират, но има и такива, които са на площадки без охрана или в близост до населени места.
В какво състояние са площадките провериха Емил Митев и кореспондентите Теодора Христова и Лора Стаматис.
В Народна Република България преди 1989 година страната ни е на челните места в земеделските статистики на Източния блок. През годините в земеделието ни са използвани различни видове пестициди.
С идването на демокрацията обаче тези химикали стават ничии. Малко над 15 000 тона пестициди с изтекъл срок се превръщат в нежелано наследство за общините, в които се намират.
В складове или стоманобетонни контейнери - из страната цъкат екобомби.
Проверяваме площадката при село Еловдол, където също се съхраняват пестициди с изтекъл срок на годност. Първото нещо, което ни посреща е скъсаната ограда. Охрана, която да ни спре да влезем в обекта също няма.
Веществата се съхраняват в т.н. ББ-кубове със отличителни знаци. Когато се приближим усещаме и миризмата от тях.
Нашият екип е забелязан от кметския наместник, който изпълнява функцията и на охрана.
„Тези кубове са тежест, обаче това е най-безопасният начин за съхранение на отровните пестициди, които се намират в тях. Преди това бяха зад тях в къщичка и бяха прибрани, за да се съхраняват. Преди имаше свободен достъп. Голяма неприятна миризма. Сега няма такива неща. Хората се оплакваха и затова бяха прибрани в тези кубове“, заяви кметският наместник Георги Светозаров.
За малките села, като Еловдол, преместването им не е вариант. Твърде скъпо е. Разчитат на гаранцията на всеки куб.
200 години ще карат тук?
Да, както знаете в България няма програма за премахване на такива отровни пестициди. При мен са техническите паспорти. От РЗИ постоянно идват на проверки, ако има нарушение го отстраняваме, но досега не е имало такъв случай, ББ-кубовете са в добро състояние.
В старозагорското село Опан охрана или ограда също няма, а част от кубовете са наклонени на една страна.
Серия от протести - до това доведоха складовете за пестициди в много населени места в страната. Жителите на бургаското село Атия са едни от малкото, които са довели битката докрай. След дълго недоволство и срещу 180 000 лева община кубовете с отровите са премахнати.
„С общински средства, които в последствие ще търсим начини частично да бъдат погасявани. Едва ли ще получим, но все пак по линия на РИОЗ, и по линия на цялата система и нормативната база, която съществува бихме могли да получим някакви отчисления и в последствие възстановяване“, обясни заместник-кметът на Созопол Румен Кисьов.
Държавата помогна ли в този процес?
Този процес беше изцяло с експертизата на общината.
Подобни площадки за стоманобетонни контейнери има в 119 общини. Общият им брой е 1940, като в тях има 7500 тона негодни пестициди.
В още 209 склада се съхраняват останалите 2500 тона негодни препарати за растителна защита. Най-много има във Враца, Стара Загора, Перник и Хасково. От 2015 година Швейцария помага на страната ни да извози и унищожи отровите. Средствата са осигурени по линия на българо-швейцарска програма.
„Благодарение на тази програма бяха разчистени 96 склада, като са унищожени 4500 тона пестициди. В момента фокусът е върху складовете, в които се съхраняват тези отпадъци за растителна защита. Да бъдат почистени първо те и тези отпадъци в тях да бъдат унищожени, и след това вече ще можем да мислим и за стоманобетонните контейнери“, заяви главният експерт "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в МОСВ Атанас Дишкелов.
Кубовете и складовете били проверявани периодично.
„Когато фирмата е изпълнявала този проект по обезопасяване на препаратите е поела гаранция от 300 година за съхранението им в тях, така че се смята, че могат да стоят много дълъг период“, добави Дишлеков.
Ще издържат ли 300 година? Понеже има случаи, в които протичат?
Надявам се, че 300 години няма да чакаме да минат, но наистина има някои случаи, в които контейнерите дават някакъв дефект. В тези случаи фирмата си поема гаранцията и ги оправя. Повечето складове са зазидани, имат ограда, имат предупредителни табели и имат отговорно лице от страна на общината, което да отговаря за тях.
Очаква се вторият 5-годишен етап на българо-швейцарската програма да стартира скоро, за да се премахнат изцяло складовете с пестициди. Средства за премахване на кубовете тепърва ще се търси, а за по-бедните общини остава да чакат.
