Как се промени Шенген от създаването си до днес? Има ли място България в зоната за свободно движение на стоки и хора и възможно ли е да има руска намеса в предстоящите европейски избори?
Отговорите на тези въпроси дава в интервю за Виктория Петрова известният европейски политик и бивш министър в Люксембург Робърт Гъбълс - един от "бащите на Шенгенското пространство", който поставя подписа си под споразумението.
То е подписано между преди близо четири десетилетия между държавите от Нидерландия, Белгия, Люксембург, Франция и Западна Германия.
- Учениците учат историята на Европа и са запознати с тази снимка. Разкажете ни повече за нея. Когато подписахте Шенгенското споразумение през 1985 г., вече 39 годни по-късно, така ли си представяхте да се развие пространството?
- Всъщност никой в онези години не вярваше в процеса. Най-доброто доказателство е в това, че петте страни, започнали Шенгенския процес, делегираха младшите си министри. Нито един от министрите на външните работи не се появи - само държавни секретари, които имаха право да подпишат първото споразумение. Когато го подписахме, никой не вярваше в динамиката, която започнахме, но много бързо настъпи истинска динамика не само сред петте държави, които първи подписаха Шенген, но и все повече от гражданите от други европейски страни се интересуваха от процеса. Накрая завършихме с 27, а скоро и с 29 държави в Шенгенското пространство. Много се гордея, че дори четири държави, които не са членки на ЕС, се присъединиха към нас.
- Да поговорим за нашата страна. В момента сме във "въздушен Шенген". Какво означава това? Защо не сме пълноправен член?
- За съжаление Австрия има много популистка вътрешна политика и използва България и Румъния за вътрешнополитически цели. Те дълги години се противопоставят на влизането на България и Румъния. Сега поне ще можете да влезете в т.нар. Шенген по въздух и море. Надявам се до няколко месеца да можете да станете пълноправен член на Шенген.
- Много важен въпрос е кой има интерес в това свободната търговия да се блокира от държава, която има особен афинитет към Русия?
- Не съм австриец и не мога да Ви кажа каква е мотивацията зад тези австрийски вътрешни политики. Очевидно, както в много страни в ЕС, има определен страх от твърде много миграция и подобни неща. Проблемът с Шенген е, че много политици не разбират какво означава Шенген. Шенген означава премахване на контрола по вътрешните граници и повече контрол по външните граници. Политиците, които твърдят, че ако изоставите контрола по вътрешните граници на шенгенското пространство ще има повече миграция, престъпност, наркотици, тероризъм и подобни, трябва да погледнат Великобритания. Тя никога не е била член на Шенген. Винаги на теория е владяла външните си граници, но страда от тероризъм и е страната с най-много незаконна миграция, като има и висока престъпност – това е страната в Европа с най-много затворници. Така че не са границите, които защитават гражданите. Необходими са други политики. Свободното движение е добро за икономиката и предимно за гражданите. Затова Шенген пожъна такъв успех. Гражданите, предимно по граничните райони, незабавно осъзнаха предимствата на това да могат да пресичат границата със съседната страна без да бъдат контролирани. Факт е, че има между 1,5 и 2 милиарда души, които всяка година преминават вътрешните граници на шенгенското пространство без да бъдат контролирани и без да създават реални проблеми. Освен това има работещи в други страни – между 3 и 4 милиона души, прекосяващи ежедневно границата, за да работят в други държави. В моята малка страна Люксембург имаме 230 хиляди белгийци, французи и немци, идващи всеки ден, за да работят в Люксембург. Това е още един от резултатите от Шенген.
- Знаете ли какво иска и от какво се нуждае Европа – мигранти, работници или стриктен контрол по границите?
- По външните граници се нуждаем от контрол. Не може да отворим границите си за целия свят, но в допълнение се нуждаем от законна, контролирана миграция. Всички знаят, че населението на ЕС намалява и ако искаме да поддържаме социалните си системи, ако искаме да поддържаме икономиките си, то се нуждаем от миграция. В интерес на истината повечето страни приемат хора от цял свят. В Люксембург имаме хора от повече от 150 националности без никакъв проблем. Люксембургците сме съвсем малко мнозинство в страната – ние сме 52% от общото население.
- Миналата седмица имах интервю с Паскал Лами. Разговаряхме за санкциите срещу Русия. Какво е Вашето мнение?
- Когато Русия нахлу в Украйна, започна нов тласък в световната история. За първи път в Европа е нападната суверенна страна от нейна съседка с цел да се превземе контрол над страната. Намерението на Путин очевидно беше бързо да влезе в Киев и да установи марионетен режим, който той да командва. За щастие, украинците успяха да спрат нападението и с помощта на ЕС, НАТО, САЩ и някои други страни, Путин бе възпрепятстван. Следователно бяха необходими санкции. Дори да може винаги да се спори за ефективността им, санкциите, наложени на Русия, явно не ѝ пречат. Русия продава нефт, газ и много други неща на Китай, Индия и много други страни. Но не можеше да избегнем налагането на санкции, дори и някои от тях да засягат повече европейците – поне повече от американците, които никога не са имали особена търговия с Русия. За съжаление, трябва да живеем със санкциите. Скромното ми мнение е, че трябва да се опитаме да постигнем някакво споразумение за мир възможно най-скоро. Преди няколко месеца имаше интересна статия във Foreign Affairs, американското издание, което излиза на два месеца. Авторът, военен експерт, казва, че войната в Украйна няма как да бъде спечелена нито от Русия, нито от Украйна. От две години хиляди души са били ранени или са загубили живота си, а не виждаме изход. Той няма да бъде морален. Просто трябва да спрем страданието, особено на украинския народ. Затова съм от тези, които смятат, че трябва да поканим китайците или африканците да посредничат.
- Защо Китай и Африка?
- Китай има най-голямо въздействие върху Русия. Русия зависи все повече от Китай и Китай не осъди Русия, но е ясно, че не се чувства добре с войната, която създава проблеми и за тях. Китай пое инициативата и предложи план. Ако го погледнете отблизо, той е и в наш интерес, въпреки че американците и ЕС не бяха възхитени. Имаше интересна инициатива от африканските страни. Русия иска да има повече влияние в Африка, така че трябва да се вслушат в африканците. Когато африканците предложат да посредничат, и ние ще трябва да се вслушаме в тях.
- Да, но ЕС достатъчно велик и силен ли е, че да посредничи с Китай и Африка, които са близки с Русия, а не с ЕС?
- Да. ЕС е икономическа, не политическа сила. Това е вярно. Но все още сме от значение. Имаме влияние в Африка, имаме доста добри икономически отношения с Китай. Китай се нуждае и от европейците по икономически причини, следователно европейците могат да повлияят. Иначе, ако няма медиация, какво ще стане? Ще продължи войната още година, три, четири, пет. Ако погледнете историята, от края на Втората световна война насам нито една война не е била спечелена. Съветите не спечелиха в Афганистан, нито американците. Американците не спечелиха нито във Виетнам, нито в Ирак. Огледайте се, вече няма войни, които могат да се спечелят, защото оръжията са толкова важни – има дронове и други, което прави спечелването на война почти невъзможно. Но струва много скъпо – в човешки животи, страдание, както и икономически. Всички европейски нации, а и от цял свят, инвестират все повече във въоръжение. Тези пари биха могли да бъдат използвани по-удачно за други цели. Всъщност, ситуацията е такава, че в момента най-много печелят САЩ. Според еврокомисаря по промишлеността Тиери Бретон, близо 70% от цялата помощ, предоставена от ЕС на Украйна, всъщност са оръжия, закупени от САЩ. Какъв е изводът от това?
- Бих искала да Ви попитам, смятате ли, че може да има руска намеса в предстоящите евроизбори?
- Руснаците със сигурност ще се опитат да повлияят. За съжаление има някои десни партии в Европа, но и някои екстремистки леви партии в Европа, които са и винаги са били под влияние на Русия. Предстоящите евроизбори ще бъдат още по-важни, отколкото в предишни години, защото трябва да вземем много важно решение и преди всичко да защитим нашите демократични ценности, демократичните права на нашите граждани. Има риск екстремистките партии да съберат повече гласове този път, което ще направи ситуацията в Европейския парламент и ЕС много по-сложна, отколкото в изминалите 20-30 години.
