Паскал Лами е два мандата генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Преди това е европейски комисар по търговията, главен изпълнителен директор на Crédit Lyonnais, началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Жак Делор и негов шерп на Г-7, заместник-началник на кабинета на френския министър-председател и на френския министър на икономиката и финансите.

Завършил е Ecole des Hautes Etudes Commerciales (HEC) в Париж, Institut d'Etudes Politiques (IEP) и Ecole Nationale d' Administration (ENA).

С него разговаря Виктория Петрова:

2024-а е година на избори, включително за Европейския парламент. Какъв избор ще направи Европа?

Мисля, че има три основни теми, ако погледнем евроизборите като цяло. Разбира се, знаем, че това води до местни кампании. Не става дума за една общоевропейска кампания, а цели 27 вътрешни предизборни кампании, които имат собствени вътрешни приоритети и теми. Но ако погледнем по-голямата картина, една тема е какво ще правим със Зеления пакт, т.е. започнали сме много амбициозен преход, даже цялостна промяна на икономическата система към нулеви емисии и по-малко негативно въздействие върху биоразнообразието.

Второ – икономическата сигурност. Това не беше проблем през 2019 г. Сега обаче е на дневен ред, заради руската агресия срещу Украйна, но не само. Знаем, че ако г-н Тръмп бъде преизбран като президент на САЩ, сигурността на ЕС няма да бъде същата, каквато ще бъде, ако бъде преизбран Байдън. Това води до компромиси между ефикасност и сигурност. Увеличаването на сигурността е необходимост, но ще трябва да платим за това. И третото, което смятам за неизбежно, дори да не съм от вярващите, че е голям проблем – миграцията.

Затова смятам, че има доказателства, че последният законодател - от 2019 г. досега, е довел до съществен напредък в това европейците да се сближат по отношение до режим на миграция, който признава, че се нуждаем от мигранти, предвид демографските тенденции, но и от друга страна да контролираме по-добре тези, които идват поради различни причини. Смятам, че предложеният неотдавна пакет, по който Европейският парламент вероятно ще гласува окончателно през април тази година, върви в правилната посока. Накратко, смятам, че има основания да сме сравнително удовлетворени от свършеното през последните 5 години от комисията, парламента и съвета, но времето, което ни очаква, ще бъде по-тежко, просто защото светът става по-суров.

Какъв ефект постигнаха санкциите срещу Русия? Какво показаха тези санкции? Доколко засегната е Русия и какви слабости разкриха за ЕС?

Това, което сме научили от санкциите, е урок, който учим вече 20-30 години, а именно, че може да са ефективни. Но предвид това, че живеем в глобализиран свят, докато Русия може да продава или набавя доставки от някъде извън клуба от държави, наложили санкции, предимно САЩ и ЕС, то ще има пробойни. Това е характеристика на света, в който живеем, който остава глобализиран свят. Много се говори за деглобализация, за фрагментация, за „ришоринг“, всичко това според мен е въздух под налягане. Реалността и случващото се с Русия е добър пример за това – че оставаме взаимозависима и свързана икономическа система.

Защото, нека бъдем съвсем откровени, санкциите вредят и на двете страни. Ако търгувам с Вас или Вие с мен, то не е защото се обичаме. А защото Вие трябва да купувате от мен, защото аз правя нещата по-добре от Вас, и обратното. Така че рационалността на международната търговия остава. Можем и по-добре, но трябва да сме наясно, че ще ни струва скъпо.

Заедно с Делор, Вие оставяте сериозна следа върху развитието на модерния ЕС, единния пазар, еврото, търговията. Какво предстои за Европа и света, когато дойде денят след края на войната в Украйна?

Светът ще е различен в зависимост от това дали Русия, или Украйна ще възтържествува. Ако Русия е победоносна, брутализацията на света ще се засили. Мисълта, че недемократични, нелиберални системи са по-силни от демократичните системи ще бъде по-разпространявана. А и ще бъде знак, че ЕС като такъв не е способен още да излъчи необходимата военна сила зад украинците.

Това ще има съществени последици според мен за бъдещето на ЕС. Легитимността на интеграцията в ЕС, основана на идеята, че съединението прави силата, ще бъде сериозно подкопана. Това е една от причините тази война да не е само между Русия и Украйна, а и за нас европейците и за волята ни да продължаваме да се интегрираме, за да бъдем по-силни. Именно това не иска Путин. Основната причина да превзема Украйна, не е това, което твърди по телевизията – че историята на Русия включвала Украйна, а че неговият режим, неговата политическа система се нуждае от разрушаване на останалата част от света, защото иначе сравнението няма да е в негова полза. Ако ние надделеем, мисля, че ЕС ще остане.

Ще се интегрира повече, вкл. във военната и отбранителната област. Не че е лесно, но сега, тази вратичка, която беше затворена през последните 70 г. бе отворена с ключ в ръцете на Путин. Той задвижи нова потенциална вълна на европейска интеграция, което разбира се разкрива много по-позитивно бъдеще, защото в този случай ще останем една от големите сили в света не само в икономически, но и в политически план. Вярвам, че се нуждаем от това, заради нуждата да насърчаваме и опазваме нашия модел на цивилизация.