Преславското златно съкровище отново е в България. То е част от изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав", посветена на 150-ата годишнина на БАН.
Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и изложение в Лувъра във Франция. Златните накити от X век са уникални, а сега са преминали през нови изследвания и учените са установили неизвестни досега факти за артефактите.
Съкровището е било реставрирано основно в една от най-добрите лаборатории в Европа – тази в Майнц, разкри директорът на Националния археологически музей доц. Христо Попов.
„За пръв път българската публика ще го види в пълен вид. Винаги са били експонирани отделни части от него”, каза Попов.
„Целият комплект бижута е впечатляващ. Той е сборен, а не резултат от единично производство. Вероятно е събиран във времето, защото колегите, които изследват неговите особености и технологията на производството му, виждат разлики и развитие в ювелирната работа за (период от) повече от един век”, заяви археологът изследовател Снежана Горянова.
Много впечатляваща е диадемата, която е символ на върховна власт. Централната плочка представя възнесението на Александър Македонски, което се смята, че е един от символите и изразителите на властта.
Картините на диадемата са направени с много фин клетъчен емайл и чрез различни техники. Това е много скъпа и прецизна техника на изработка. Това е едно от най-ценните и уникални неща в съкровището, разказа Горанова.
Проучването в Майнц е разкрило, че емайлът е изключително висококачествен като изработка, а скъпоценните камъни са доста по-скъпи, отколкото се е смятало досега.
Огърлицата привлича най-голямо внимание и е най-„импресивна”. Тя носи символа на Богородица, която се смята за покровителка на царския двор във Велики Преслав.
Основната теза за съкровището е, че е принадлежало на представители на българския царски двор и е било укрито по време на драматичните събития през 60-те и 70-те на X век, когато Велики Преслав пада или при нападението на русите, водени от Светослав, или при инвазията на византийския император Йоан Цимисхи, който го завладява окончателно.
Съкровището не е българска изработка, а е дело на византийското имперско ювелирно изкуство и се счита за един от неговите най-ярки образци, предполага се, че е изработено в ателиетата на Константинопол и е било дар за българския царски двор, каза доц. Христо Попов.
„Може би е дошло като дар за византийската принцеса Мария Лакапина, която става българска царица. Съпруга на Цар Петър I. Мария, освен всичко друго, в един период от време, в голям период е и съвладетел на Цар Петър, тъй като те се появяват двамата заедно на монетите и на част от печатите, така че тя има един много висок статус в държавата”.
Сред артефактите на съкровището е и ювелирен печат с планински кристал, за който се смята, че е принадлежал на царицата.
Освен Преславското съкровище, посетителите на изложбата в Националния археологически музей ще видят и нови находки, които са открити през последните години и допълват информацията за културата и живота във Велики Преслав, разкри доц. Христо Попов.
Експозицията предлага и съкровище, намерено в стените на старата столица.
"То отново е укрито, но в жилище, което е част от самия царски дворец. Било е вградено блокчето, каменното, в стената, запушено с тапа и е съдържало няколко накита, гривни, наушници и златни монети", разкрива Снежана Горанова.
В изложбата има още архитектурни елементи и книги от Велики Преслав. Експозицията ще бъде в музея до 26 януари 2020 г.
